november music favs.

10.Lawson - Standing in the dark

9.Rita Ora - Shine ya light

8.Tyalor Swift - Starlight

7.Ed Sheeran - Give me love

6.Of Monsters and Men - Little talks 

5. The Mountain Goats-Thank you mario but our princess is in another castle 

4. Lisa Mitchell-Clean white love 

3.David Guetta-She wolf(fallen to pieces)

2.The Naked & Famous-Girls like you

1.Brooke Frazer-Something in the water

midnight thinking

Вчера всички ми бяха криви и на всички се дразнех. След училище с Мони киснахме 4 часа в мола, който изгоря за втори път за две години, и скачахме от тема на тема и беше супер яко с някой трака да седиш и да говориш. Да, с нея определено можеш да говориш.Тя "Зимонето", казва, че е прекрасен и изключително добър човек, а пък после ми вика, че съм била изключително злобна и ужасна. И други думички, които мама не ми дава да използвам ;dd
Моя основен проблем е че когато съм много ядосана, няма как да не се разцивря. Просто автоматично почват да ми текат сълзите и няма сила на света да ги спре. Например днес-пробрах се супер ядосана и ми се искаше да издера очите на някои хора, но докато се усетя, вече ревях. И това ме дразни още повече, защото почвам да се чувствам супер безсилна и не знам как да спра. И ако не си намеря на кой да си го изкарам, след известно време пак ме избива на плач и пак почва да ми става супер кофти.
Когато дойде време нали да ходя на ездата, още не се бях осъзнала напълно и там съвсем малко ми трябваше да ми викне треньора и аз се разревах. Защото се опитвах! Не знам защо никой не разбира, че когато нещо не ми се получава не значи, че не се старая, а че дори като давам всичко от себе си нещата не винаги се нареждат като хората.
А аз дори не ревях за това. Сълзливия изблик беше затова, че всички мои приятели ще получат това, което искат, а само аз няма да имам проклетото куче, което искам. И всички ме разубеждават да не си взимам, че било много грижи, че миришело, че трябва да го разхождам и всяко нещо, което някой е чувал на тая земя за притежанието на куче. Супер много се дразня на такиви разбирачи, които никога не са имали или дори не са чели нещо за хъскитата, а почват да ми разправят какво казал приятеля на съседа на стринка им за своето куче, което май не било точно хъски, ама нищо. Най-много им се дразня на ей тея разбиращите. Добре де, аз няма да се цепя и да го гледам това куче съвсем сама. Никога не съм казвала, че ще се грижа за това куче съвсем сама. Наще ще ми помагат, когато ги убедя. Което се надявам да е скоро, защото наистина не ми се реве повече.
Вчера гледах четвърти сезон на skins и си изревах очите на епизодите на фреди, ефи и емили. Толкова ми беше гадно, особено когато оня простак, психиатъра на ефи, уби фреди. Тука наистина ми идеше аз него да ходя да го замлатя с тая бейзболна бухалка. Ще види той. Мръсника му с мръсник. А този с емили беше ужасно тъжн асцената, когато тя разбра, че наоми с спала със софия. Толкова ми стана гадно за ем. Тя ми е много simpatisch. ;dd Както и да е. Изревах си  очите на тоя сезон. Много ме грабна, наистина.
Да се върна на вчера/по-рано днес. На тренировката ревах през почти цялото време и ми беше супер кофти, защото знаех, че не правя нищо като хората, а напомнянето на това не прави нещата по-лесни за мене. А особено гадно ми става, когато ми казват, че съсипвам това, което съм градила до сега. Дори на самата тренировка, аз не можех да се осъзная и да си събера мислите, за да ги оставя за когато се прибера, което автоматично води до некоординирани движения, каквито са моите главно през зимния леден период, но също така и през 100% от остатъка от годината.
И сега си доизмъчвах психиката с новолуние, а там просто ако аз не рева, то кой? И много ми се дорева като той я заряза в гората и после ревах от радост, когато тя го стигна преди да се покаже на света и волтури да го убият. Това ми е изключително емоционална част от филма, btw. А след това като са в залата и джейн си прилага силата върху бела ми става супер смешно. Абе, жалка картинка. Рева и се смея по едно и също време. хахах. И накрая, демек преди има няма 20 минути пак ревнах, защото той ѝ предложи да се омъжи за него!!И не издържах да не ревна. То е по-силно от мен, признавам го.
i just died. by obvious circumstances.

it can't be over.

Не искам да свършва. Просто не мога да приема, че здрач свърши. Това е може би най-завладяващата поредица книги + филми за мен лично. Не мога да си опиша чувствата в момента. Знам, че трябва вече да търча към Гери и да тичаме към киното, но не още. Ще си попиша малко за изтръпналите чувства. Да започнем от по-далеч. В миналото, демек 2009 есента, всеки който е гледал Здрач и ми вика, че било боза. И аз, тогава много заблудено слушах мнението на останалите. И си мисля как няма да го гледам. Но един светъл ден реших да видя защо всички го хейтват така жестоко. Човек, не знам как да го опиша. Влюбих се в историята и още на следващия ден започнах да чета книгата. Някак си Бела и Ед толкова добре си пасваха и аз се разтопих като, ъм трудно ми е да намеря думата, но това си беше началото. Колко драматично започнах, мани мани. Книгата беше много добра. Не знам как дотогава бях живяла без да знам за това нещо, наречено Здрач. На момента, когато излезе Новолуние станах супер лигава. И си мислех как ще накарам Гери да почне да чете книгите и да гледа филмите с мене и просто откачих, когато тя се съгласи. Хейта към Здрач ставаше по-голям, но на нас просто не ни пукаше. Продължавахме да си пищим като малки деца на бонбони, всеки път като излезеше нещо ново за Кристен, Роб или Здрач сагата като цяло. Имах си мания, а най-хубавото беше, че и най-добрата ми приятелка я имаше също. Не знам как не си изревах очите на Новолуние. Умирах да рева, но някак си в киното просто не можах да се насладя на филма много. Така де, напрежението ми беше в повече, защото си бях забранила да гледам дори трейлъра. И това беше един супер уникално странен филм, но с всяко следващо гледане ми влизаше под кожата все повече. Не можех да не го харесвам и да рева. Вкъщи някак си ми е по-лесно да рева на филми. В киното просто не ми се получава. Дали е това, че винаги има някой, който ме докарва до лудост с непрестанните си приказки, или в случая, едно момиче и момче, които не спряха да се мляскат. Добре де, веднъж два, ама то два часа не спряха бе. И да, помня го все още. За третия филм като че ли не бях много развълнувана, може би защото още не бях дочела третата книга и не мислех, че ще я дочета до прожекцията, но се убедих, че 50 страници се четат бързо, когато трябва да хващаш прожекция. И все пак го заобичах още в киното. Беше по-различен от Новолуние. Всеки, който ги е гледал казва, че Затъмнение е по-хубав от Новолуние, но аз не мога и да си мисля да ги сравнявам. за мен всеки филм си има нещо, с което ми харесва повече от друг, но класация нямам. Обичам си ги всичките, колкото и тъпи  и банални да казват че са. В киното на Затъмнение си спомням, че Гери ми каза, че никак не й харесва, че Бела целуна Джейкъб а не "мъжа ѝ". Така де, малко си пада по Роб, ама си го няма на огромен плакат над леглото нали? Xexe, forget what you just heard. За Зазоряване книгата мога да говоря много. Като първо в деня, в който си взех книгата, беше понеделник. И вечерта от 12 до 5 я четох на светлината на фенерче. Много гениално. На следващия ден в училище не спрях да викам на Гери какво е станало с Бела и какво точно е направила Ренесме и как няма търпение да пуснат филма и абсолютно всяко междучасие ѝ разправях кое след кое е станало и как си мисля, че във филма няма да има част от името на Джейк, защото просто няма как да го направят, за което се оказах права, разбира се. И така, в такова истерично състояние бях докато не пуснаха филма миналата година на рождения ден на тате - 18 ноември. Аз супер много исках да ходим и да гледаме премиерата вечерта, но нямаше на кай да му се занимава да ни кара и да ни вземе от киното по нощите и това не стана, но си го направихме уникално, защото от 11 на следващия ден вече бяхме в залата и дойде още една камара народ и беше хипер якото, защото това беше първият път, когато пред мен нямаше някой жираф или нямаше досадници. Филма беше супер. После не спряхме да говорим за него и умирахме от нетърпение за втората част. И така, през последната година много неща се промениха, но фендъма остана. И днес, в този прекрасен ден най-сетне ще гледаме и последната част на сагата. И аз просто нямам търпение да ходя в Гери и после в киното и просто не. Не вярвам, че свършва.

Преди два часа се прибрах и сега не знам как да се опиша. Чувствам се прекрасно, искам да скачам и да пищя от радост, за това, че най-сетне гледах втората част. Това е нещо, което чакам от година все пак. Но като знам, че няма да чака още една част, още един филм, който ще си превъртам отново и отново в бъдещето, се чувствам ужасно. Исках да ревна на няколко пъти, но реших, че няма да го правя. Исках да си бъде като всеки път-гледам ли го вкъщи, да си цивря спокойно и да си коментирам дадени сцени и това как еди-кой-си направил нещо. И така. И филмът, уау. Заобичах го. Почти всичко беше така както си го представях и не знам. Не мога да си събера мислите, защото има някои моменти, които си превъртам отново и отново. Музиката беше на точното място и всичките песни бяха супер уникалните и всичко беше повече от перфектно. Страхът ми, че няма да ми хареса беше ненужен, защото вътрешно вярвах, че това ще е най-якия филм досега. И не останах разочарована. И аз имам много странни критерии за филми. Но, Зазоряване част 2 беше едно от най-яките неща за ноември 2012. И най-добрия начин да си отпразнувам рождения ден с Гери.

We're happy free confused and lonely at the same time...

Болна съм. И когато съм болна ставам отвратителна. Почвам да се оплаквам за всичко, което искам и ми трябва, за това, което нямам, за това, че съм нещастна, за това, че има шест дни до bd, за това, че тате иска да ме мъкне за риба , аз се опъвам и не искам да се отлепя от tumblr., от лаптопа, като цяло, и не искам пак да си седя вкъщи и да осмислям социалния, който определено нямам, живот. Изречение от четири реда, яко. А ама защо, защо тейлър суифт има дъбстеп на новия албум? Ммм? Не че имам против, но тя не е за това, когато за първи път слушах i knew you were trouble и бях нещо.. о.0 Но после започна да ми харесва и нали. Стана ясно. Божеее, край. Не наистина абсолютно нищо, което пиша няма смисъл. ;дд Дори по литература писах есе за Илиада и после направо се ужасих от глупостите, които бях наредила. Но това е училище, така че не се брои. Ъх, лигаво ми е. И незнам какво точно да правя. Нямам някоя яка книга да си чета, или пък оф. Ще пищя. За bd, за това, че с Герито ще ходим в цъбота да го гледаме и да "отпразнуваме" рождения ми ден. Да ревем и etc. Ходя на езда. cool. Вече от две седмици и после като тоида на училище и едвам се катеря до третия етаж по няколко пъти дневно. Нооо, важното е , че аз, АЗ, най-мързеливото същество ходя на някакъв спорт! Ха! ;дд Искам да излезна, но съм болна и се надявам да се оправя до петък, за да ходим в събота и asdfghjkl BD!!! Не искам да свършвааааааа! ;(((

Apples and cinnamon.

Тази седмица пак се оказа гореща. Не ми хареса. Чулаков ми обеща, че температурите ще паднат. Е да, ама не. Пак умирах от горещина, щото се прибирам от училище в 2 и естествено умирам от тая жега. Октомври е бе! Не може да е топло. Не искам да е топло. Купих се един пуловер, от по-дебеличките и две блузи с дълъг ръкав, за да си се топля, а то какво стана. ;хх.
Но започвам да се настройвам за есента. Става ми едно такова пълно с тикви и листа. Не знам каква е връзката с тиквите и есента, защото рядко празнувам хелуин, но оранжевото и тиквите са си есенни. И искам да си накупя свещи. Никога не съм имала и искам да видя какво ще е с ароматизирани свещи. Есента според мен е точния сезон за това. А и няма как да не кажа, че съм леко пристрастна. Защото рождения ми ден идва и просто не знам как ще оцелея. Защото после идва и последната част на здрач и.. не искам да свършва. Не обичам края, защото не знам после дали ще успея да се привържа към нещо друго. Но още не е време за това. Първо ми е рождения ден. После идва bd. И толкоз. Ще си мисля за свещите и за сладките аромати на бонбоните за хелуин. И ще си мисля за миналогодишния базар в училище. Тогава ми беше щастливо и безотговорно. Но нека си представя, че тази година е по-хубава. И тази есен е по-добра от предишната. И има по-хубави песни. И има свещи, които планирам да си купя. Защото тази есен слушам Лана Дел Рей. Чувството е трудно да се опише с думи. Това е причината да не успявам да пиша в блога. Незнам как да се изразя, което е още едно нещо, което се е променило в мен. Преди можех да описвам нещата и да ги правя истински. И слушах дебилна музика. Може би това е нещото, което ме караше да търся отдушник за всичко. Не, че се оплаквам де. В момента съм на кеф. Малко сдухан, но кеф. И си мисля как всичките входни минаха най-сетне и въпреки излагацията по физика, по география имам 5,60.. Много се радвам. Не, че ме бива по география, но в сравнение с физиката съм гений. ;dd

Книги. Искам да чета отново. Защото връзката с героите е нещо, което няма как да не те направи щастлив. А и си е едно напълно есенно занимание. Защото ми напомня на зазоряване и как я четох през нощта и после как цял ден с Герито обикаляхме двора и аз й пищях какво точно става, и как няма повече отколкото трябва и как медения месец и сватбата и Ренесме и всичко е просто перфектно. И как си търчахме до Европата и си купувахме Пепси туист и как после бях болна, но си заслужаваше, защото беше хубаво. И още бяхме деца, или не толкова деца, защото бяхме седми клас и не исках да се разделям с вече така-или-иначе-разединен-клас, но той си беше наш и си обичах всички. Е на въпроса колко са ме обичали мен не мога да кажа, но аз си ги обичах тайничко и ми липсват понякога, нищо, че рядко се сещам за тях. И беше 2010 и беше някак си по-лесно от сега. А сега е 2012  и си мисля за свещи и разходки из Борисовата и Южния парк сред попадалите листа. Не знам, но май есента ми е любимият сезон. Защото колкото и да се опитвам да заобичам другите сезони, обичам да ми е студено. Звучи странно, но е така. Не обичам жегата на лятото. Не обичам пролетта, защото винаги съм болна. А зимата я харесвам, но не я обичам. Защото тогава ходим да карам сноуборд и си умирам от смях като се пребия. А да се излиза с мене, когато навън има лед е много добра възможност за наблюдаване на зрелищни падения от моя страна.

Вече не знам какво да пиша и какво да не пиша тук. И причината е едно сериалче. Awkward. , и го дават по mtv и в него главната героиня е тази, която играеше Сам във Трий хил и просто умрях. Изгледах и двата сезона и все още си УМИРАМ да разбера дали ще се върне към Джейк или ще си остане с Мати Макгибън. А и това, че тя има блог, и по-късно цялото даскало разбра за него и после това й създаде милиони проблеми. А тя е най-големия карък на света. И това е всъщност. Много ме хвана сюжета и Джена много ме израдва, защото се оказва, че има хора с по-лош късмет дори от мен. И честно, какво точно намираш в Мати? Джейк е толкова по хубавичък с тази си му руса косица и сини очичкии!

I hate finishing a book. I feel awful because i have to let go of the characters and the story and every line that i loved. It doesn't feel right for me. And i hate leaving. People or books, i hate doing that. And the fact that some books have more emotional parts in itselves, makes it even harder.

пс: не знам откъде ми дойде това с английския, но няма значение.

not something significant.

Толкова неща искам да направя. Толкова хора, с които искам да се опозная. Но всичко си остава само на планове. Аз съм си сдухан човек. И не знам как да се поправя. Имаше нещо в седмицата, но не мога да открия точно какво. Не нещо интересно. Просто нещо.

Не мога да кажа, че съм се променила много през последната година. Нищо значимо не ми се е случило. Само си съсипах отношенията с повече от половината ми приятели. Но това не беше голяма загуба, защото не мисля, че някога съм била толкова близка с тях.

Гледах си Трии хил на пуснати щори в събота и просто..Не съм сигурна как да го обясня. Когато свърших със сезона се чувствах някак си изоставена, което обаче не беше за толкова дълго. После почти цял ден разисквах със себе си и си мислех как щом хейли и нейтан могат да са си заедно завинаги, що пък, аджеба, и за мене да се намери някое същество, което да ме хареса.

И вчера и днес ми беше много лошо, дали заради входните по география и физика(надявам се да имам поне 3, щото по физика и думичка незнам. а на входното гледах теста много умно през 95% от двайсетте минути, които ни даде господина.) Или като цяло седмицата ми беше много кофти, но идва утре, когато имаме спортен празник, щото учителите си решили да ходят на почивка в банско и часовете ни ще са по 15 минути. А в събота с Гери ще се виждаме и ще ходим някъде да се помотаем и може и да не ми е толкова кофти за теста по физика.

Извинявам се най-искрено на всички, които ми четат простотиите, защото наистина ви съчувствам. От много време се опивам да си намеря вдъхновение и да пиша нещо по-значимо, но не ми се получава.

Прочетох Вината в нашите звезди, и ми хареса книжката. Ако сте чели Преди да умра, и ви е харесало, тази ще е много хубава. Не е някаква повърхностна книга, която, поне на мен де, ми хареса много.

“ I just held her hand and tried to imagine the world without us and for about one second I was a good enough person to hope she died so she would never know that I was going, too. But then I wanted more time so we could fall in love. I got my wish, I suppose. I left my scar (...)
What else? She is so beautiful. You don’t get tired of looking at her. You never worry if she is smarter than you: You know she is. She is funny without ever being mean. I love her. I am so lucky to love her, Van Houten. You don’t get to choose if you get hurt in this world, old man, but you do have some say in who hurts you. I like my choices. I hope she likes hers. ”
― John Green, The Fault in Our Stars

Isn't it funny how day by day nothing changes, but when you look back everything is different?

Официално трябва да си забраня да разглеждам снимки. Особено такива депресарски като тези от лаптопа ми. Не знам. Може би съм такава заради започването на училището. Или защото не мисля, че искам да пораствам. Или защото напоследък нищо не става така, както трябва. Не, нямам предвид както аз искам, а както трябва да са. Не мога да го обясня. Защото и аз самата не го разбирам. А възможно е да съм в това състояние, защото по английски правихме диктовка на част от twilight. И това ме накара да си сваля филма и да го гледам. И да си върна носталгията. Оф, не мисля че е точно носталгия. И аз не знам. Тъпо се чувствам. Искам пак да е лято 2011, пак да си имам с кой да си говоря. В момента, в който се прибера вкъщи и пак ми се сдухва всичко и незнам какво да правя.

Компютъра ми се бъгна, и сега седя само на лаптопа, а не ми е много удобно, нямам къде да седна и да се наместя, всичките ми сериали, филми и музика бяха на компютъра, както и много файлове с възможни бъдещи публикации, абе всичко. И сега се прецаках, че дори и снимките не си ги качих на един диск или флашка, та поне те да се запазят. Ама не. То да си Кристина не е лесно.

За първи път, откакто се лакирам, успях да не си съсипя лака и се получи супер. И този простичък лак се оказа много хубав, само с един пласт и ноктите ми станаха с изключително як цвят. Едно такова ярко цикламено. И вече ми седи пети ден. Което си е постижение, защото обикновено си го чопкам и се прецаква. ;дд Мисля да си се нацапам с черен, ама дай да изчакам поне първия месец да мине, та да не бие толкова на очи. хъх, това наистина нямаше смисъл. И искам да си купя още един, защото от 4те ми лака, всичките бяха изсъхнали, и сега няма с какво да си се мацотя. Искам ярко жълт, в момента го имам само на безименния пръст, и черничък. Или може от най-тъмното синьо. То изглежда много якичко на светлина. Все едно съм смесвала различни лакове. ;д

Относно класа, имаме две нови момчета, дето НАИСТИНА са момчета. Единия е грък, а другия - японец. Но все пак са момчета. Досега почти нямахме. И още не съм се наканила да си купя учебниците. Ама да ходя чак до НДК на борсата ми се вижда малко далечко.. но сега нали има метро, по-лесно ще е, определено. Ъх, и тук ще се оплача от това, че физиката ми е на английски, а аз и думичка не знам дори и на български по тоя предмет, така че незнам как ще го избутам тези две годинки. За другите разказвателни не ми е толкова проблем, но физиката ми куца много сериозно. Но, мисля, че за един пост толкова оплаквания са достатъчни, така че да се изпратим както го казват немците: Guten Nacht!!! ;D

going away

Няма да ме има за около седмица, защото ще ходя на гости на леля и няма да мога да си взема лаптопа.. 

А сега съм много ядосана на стефан и мони, че ме зарязаха сама тук и отидоха на море. Айде на стефан може и да му простя, защото го познавам от много време, но мони ми е приятелка от скоро и незнам. Аз съм им дълбоко обидена.. хD

Искам да кажа нещо интересно, но тук нищо не се случва. 

k, bye.. ще пиша как съм си прекарала при леля и дали е имало нещо   по-интересно.

i know what you did last summer

Искам другото лято да си намеря нещо, което да е било значимо през лято 2012. Искам да не седя в blogger и tumblr толкова много, защото това ми убива всякакво желание да излезна навън. А искам да има нещо по-запомнящо се от това да пищя на Криса и Петър to get a room..

Мда. Днес пак не ме викаха да излизам, затова бойкотирах всички и си излезнах сама с колелото и карах до Милево, съседното село. Беше някак си яко, но се почувствах супер голям loner, който никой не го обичка. Хих, ама то си е така.

Догледах си 5ти сезон на tree hill и сега искам да се прибера унас и да си изтегля 6ти и 7ми сезон и да си изгледам 3ти сезон на skins докрай че имам още няколко серии, и.. това е от днес...

It's summer but I feel like it's winter.

Деня не беше зле. Ходихме на басейн и после зъзнахме, защото си беше хладничко.. Калина пускаше чалга и аз си пусках audioslave и fall out boy на слушалките и тя супер много се дразнеше.. Беше ми кофти, че Мони се разболя и не дойде да й надувам главата с paramore и да я карам да пее с мен. След басейна, е беше си тъпо, защото ходихме на кафето в центъра и нямахме какво да си кажем. Както винаги. Незнам простокак през всичките тези години никой не се е променил. Може да са станали по-големи, но са си със същия характер. Никой не е станал по-добър или честен. Ама сега наистина не и е до това да ги обсъждам. Боли ме главата супер много и братовчедите искат да излизаме "да се разхождаме" из центъра на Първомай, а аз НЕ ИСКАМ!! Какво ще правя там? Ще зяпаме бабичките седнали на центъра и така докато стане тъмно.

Преди малко си говорех с Герито, и тя ми дигна след 74тото повикване от мен. Хихих, преди аз не вдигах. ТЯ сега има късмета да е на морето и да си се пече на плажа и да си се къпе в морето. И е в Поморие. Абе късметлийка, какво да кажа. Мен много ми се ходи в Бургас и във Варна. Да си се пошляя с Влади или Ники и да си се лигавим. Ама не. Седя си на вилата и нищо не правя. Както винаги. Е, поне понякога се сещат за мен и ме викат да играем баскетбол и футбол, ама никой не иска в дъжда да излезе и да се разхожда в гората вечерта.

Да се надяваме да не съм болна още утре след басейна днес защото не беше много топло, но поне си заслужаваше. Голям смях падна, когато с Калина бутнахме Дани във водата. И после тя си върна тройно, но беше забавно поне. И имаше слънце. Което си беше постижение, защото няколко дни почти не се показа. Но го имаше, няма как да лъжа. Ама сега ми е студено. Много. Облякла съм се така, все едно е есен. Дълги ръкави суичър и дънките с които ходех зимата, защото са си доста дебели.. Да разбрахте идеята. Студено ми е. Край.

random depression songs.

Хъх, искам да си имам нормален животец.

Цял ден слушах депресарски песнички и си пеех като идиот. Пуснах си the notebook, ревах, бях too emotional през целия ден и сега ми е криво. Никой не искаше да излиза с мене днес и това май ме депресира още повече. А някъде към обяд не спрях да пускам trading yesterday-shattered.

Няма да пиша дълъг или дори среднодълъг пост. Ще е кратък и безсмислен, но нали искам да се отчета че още съм си тук, а не съм се загубила в музиката тотално.

k, bye.

the london 2012 olympics.

Точно свършиха олимпийските игри на 2012. И изгледах церемонията по закриването им с Влади и сега..ми чувствам се сякаш съм свършила сериал. Незнам какво да правя с живота си повече. Не, честно, наистина незнам. Когато нямах нещо да правя, си пусках бнт1 и хващах ту баскетбол, ту волей, ту някой друг спорт и си ги гледах с кеф. Какво друго да кажа.. финала ми хареса, защото беше шареничък и як и имаше музика и take that и накрая имаше много бразилски танци и песни и беше много .. грандиозно. Особено накрая когато загасиха огъня беше много яко щом то се разгъна и стана като цвете и после изгасна. Красиво беше.

Вчера бяхме на киното в Пловдив и гледахме спайдърмен. Беше много лигаво да гледам пак как Ема и Андрю си се натискаха и беше сравнително старанно да го гледам пак, но пък беше много забавно да сме само трима в цялата зала. Разревах се наняколко пъти посред филма, нищо че няма много тъжни моменти, но idk, i was emotional, that's all! След това се прибрахме и плющеше такъв дъжд, че просто не е истина. Крихме се под паравана на магазинчентето на центъра и седяхме там около час и нещо за да поспре. Много исках да си купя книги, ама парите бяха драстично намалели на колосалната  сума от 20 стотинки и накрая просто се прибрах.

Онзи ден се загледах в някакво totally random audioslave video, и реших да им дам шанс. ОЧаквам да намеря още някакви групи, които да ми отвличат вниманието през ваканцията aka endless nights rebloging in tumblr.

'Cause I'd never say no to you.

БОЖЕ МОЙ НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ ЧЕ СЪМ СТАНАЛА В 4 И ПИША ПОСТ И НАЙ СЕТНЕ БОЖЕ МОЙ НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ ЧЕ НАЙ ПОСЛЕ ДОЙДЕ ДЕНЯ В КОЙТО ЩЕ ОТИДЕМ ЗАЕДНО НА КИНО И ЩЕ ВИКАМЕ ПО АНДРЮ ГАРФИЙЛД И ЕМА СТОУН И OMGOMGOMG ЩЕ ПОЛУЧА ИНФАРКТ УМИРАМ УМИРАМ БОЖЕ ЩЕ ГЛЕДАМЕ СПАЙДЪРМЕН И ЛЕЛЕЛЕЛЕ МАЙКО ЩЕ СИ ВИКАМЕ И ЩЕ СЕ ЛИГАВИМЕ В ПЛОВДИВ И ЩЕ ВИКАМЕ И ЩЕ ПЕЕМ ПО УЛИЦИТЕ И ЩЕ СИ КУПЯ КНИГИ И ЩЕ СИ ГИ МИРИША И ЩЕ СИ ГИ ЧЕТА НА ПОКРИВА И И ЩЕ СИ ПЕЕМ И ЩЕ СИ СЕ ЛИГАВИМ

Така. Днес ще ходим на кино в пловдив с влади, ники и мони и ще гледаме the amazing spiderman и ще си се лигавим и ще си пищим и ще си купя книги. А те ще си връщат с чалга и някаква противна румънска поп група, която знаят, че ми лази по нервите, но ще отвръщам на удара с много, много fall out boy. Така им се пада, щом ще се държат така. Гадинки. Ама аз пак си ги обичкам. И влади, ники и мони, и fall out boy. Днес ще си изкарам добре и няма да мисля за всички останали, които много отявлено ме ненавиждат.

k, bye.

100.

Това ми е публикация 100. Ххах, как ли стигнах до тук.. ;dd Все пак това е много голям момент за мен. Няма как просто да го отмина. Днес съм мнного щастлива. Излезнах навън даже. Е, да,  беше на терасата, ама аиде. Голяма работа. Нали си бях с трите приятелчета, които си имам. Катерих се по дървото. От терасата направо на дървото. И там имаше джанкиии. И си ядохме, и мисля, че почти ги навих да почaнат и те да слушат fall out boy, което си е постижение все пак. Днес си обещах да напиша кратка и безсмислена публикация в 12 часа и после да си легна, за да може утре да ходиме пеша до спирката и после с влака до пловдив, за да ходим на киноооо. Дам. Мислихме да гледме пак the amazing spiderman, но нещо май няма да е това. Ще видим като сигнем. Хъх, пропускам и менкам букви, така че ако има много правописни грешки, не съм виновна аз, а щастието, което ме е обхванало. Оу, ам аз ще спирам, защото се сетих да звънна на Герито и това е засега.

baby, seasons change but people don't.

Хората са най-загубените същества. Убеждавам се в това за пореден път. Всеки ще ти каже, че иска останалите да са честни, но всъщност не е така. Истината боли, колкото и да не го осъзнават повечето от приятелите ми. И не само тях. Всички. Никой не иска истината. Искат да чуят това, което ще ги накара да се чувстват добре. Да се чувстват специални. Но истината не е такава. Тя е точно обратното. Тя наранява и поемаш огромен риск като я казваш, защото човека, на който я кажеш, може никога повече да не те погледне. Някои никога не биха простили нещо такова, което е странно, тъй като те самите са поискали да чуят истината. Проблема на цялата ситуация е че накрая ти оставаш виновен. В случая аз.

От два дни ми е много скапано, защото съм сама. И този път не съм самотна. Наистина няма никой около мен. Съвсем сама на вилата. И то заради истината. Хората ги е страх да я чуят, особено ако идва от някой близък до тях. Тук никой не е различен. В смисъл, странно ми е, че вече почти не се виждам с приятелите си заради рождения ден на Лили. Тя прецака всичко. Просто незнам как я считах за най-добрата си приятелка. Не очаквах да се държи като пълна кучка, заради някакви глупости. Не разбирам как могат да бъдат такива използвачи. Половината не искат да ми говорят само защото бях единствената, която каза истината. Това няма никакъв смисъл хора. Много се дразня, защото чак в последствие осъзнах, че ако в онзи момент на рождения й ден я бях излъгала, нямаше да съм сама сега. Ама кой да мисли бе? Аз тая глава за какво я имам незнам. И сега ще излезна голямата лъжкиня, но всъщност не съм. И точно за това губя всички.

Don't pretend you ever forget about me

We don't fight fair


Чакам да ми се изтегли последния албум на Fall Out Boy и да си изтезавам плеъра с още техни песни. Напоследък са единствените, които ми влизат в положението. Добре де, не е точно така. Всъщност сама си се излирах от Влади, Симо и Ники, които май са единствените ми останали приятели от тук. Те искат да излизаме, да ме разведрят. Но си имам нуждата от самоизлекуване. Не искам и този път да се сдухам и да се затворя в стаята за още една седмица. НЕ. Ще си слушкам Fall Out Boy и те ще ме оправят. Имам нужда от време. Това е всичко.   Колкото и да се опитвам, дизайна не ми се получава така, както го искам. Така че няма да го пипам изобщо. Нека си остане скучен и кафяв. Ама ако някой има идеи как да го направя може и да пробвам.

Just forget what you've heard.

Голяма съм лигла. знам, че от утре съм на вилата, а се чувствам ужасно че оставям морето, но пък и не спирам да бръщолевя как ми липсват хората от вилата. Не аз не мрънкам, неее. КАкто и да е. Ще гледам да си напиша няколко поста за морето, за да спре да ми липсва, а после още няколко за вилата, за да не ми липсват. Ще си пиша колко яки бяха 2010 и 2011, и как това лято мина още по-бързо и беше още по-скуччно от предишното. На 15 септември очаквайте да оплаквам лятото, да поствам глупости за това колко ми липсва и как не искам да съм 9вети клас. А всъщност сама си го пропилях с безцелно реблогване на гифове в tumblr, мрънкане как не искам да си тегля tree hill, ама гадното качество в vbox7 ме убива, с мрънкане че искам на море, а когато вече имах море, исках на вилата.

summer flu and fanfictions.

хъх, да. остават ми към 20 страници от фенфика. и така лекичко ми стана любим. не знам какво точно очаквах от него, но много ми хареса как се развиха събитията с Бела и Еди. хъм, а за сега любима сцена от него ми е тогава, when they are hiding under the afghan while watching the scary movie. беше някакво суперсладко, и asdfghjk. бела си се разполага на цялото легло и за едуард остава само едно крайче. хах, и аз така правя. не някаква екскурзия спяхме с герито на една огромна спалня и аз съвсем невинно съм си се разположила, все едно съм сама. а тя горката почти не е спала, защото на всичкото отгоре съм мятала ритници на ляво и надясно. а и съм почнала да си пея нещо. абе аз съм си тежък случай. и така. като го завърша, ще си напиша пост с всички впечатления, може и да си цитирам някоя част, кой знае.

сега съм на моренце, но нещо ми липсва. хъх, да, например социални контакти? тука гъмжи от чуждестранни туристи, главно от полша, чехия и русия и просто няма с кой да излезна и да се полигавя, било то и за кратко. с гери не съм говорила откакто дойдохме, което беше миналата неделя, и просто незнам как сме издържали без да се чуваме. а иначе тази седмица беше много динамична(току що казах динамична. сериозно ли?), защото кумовете на родителите ми бяха дошли, и на мен се падаше "честта" да гледам Слави. а и тя имаше и рожден ден на 26ти и техните ме взеха с тях на аквапарка. то поне ни е близко, защото и ние и аквапарка сме в приморско, така че ни беше много удобно да се приберем пеша. а и тогава видях ели от класа ми на улицата, на която сме и ние. а аз си мислех, че ще се разминеме, защото ми беше казала, че си тръгва още миналата неделя, но явно са си променили плановете. но не успях да й кажа каквото и да е било, защото бяхме в колата, а тя дори не ме видя, но това е друг въпрос. може пък да й пиша, за да разбера до кога е тук, може и да се видиме. иначе тук времето е много хубаво, но имаше много вятър, което беше гадно, но поне се надявам, че занапреа е по-топло и да не духа толкова..аз днеска се подредих с температура и няма да ходя на плаж май, за да не стане пак да вдигна температура т слънцето. и ще си имам достатъчно време да си дочета фенфика и да изгледам още няколко серии на one tree hill, да си разровя tumblr. за някакви гифове на skins или иначе казано да убивам времето. ps1:аз все още си искам фенмиска, дето ми го обеща чоки. ps2:умирам от скука в момента, защото е рано сутринта, и не мога да си намеря зарядното на лаптопа. аз със моя скапан късмет.

nothing's makin' sense at all.

Ходих да гледам the amazing spiderman с братовчедите и някакъв техен приятел, и беше asdfghjkl, много ми хареса и си мисля, че е най-добрия от всичките досега. Може и да е защото е по комикса, а не е с измислица на сценариста, но повече ме грабна. А и актжорите не са за пренебрегване. Много ми се вързват Ема и Андрю. А и си го изиграха много ъм, естествено? ако това е възможно. Но накрая като свърши исках да остана в киното и да си го гледам пак. ;dd Ъм, много ми хареса пък.

С Рали най-сетне успяхме да се видим. И тя успя да ми даде най-сетне тениските, които си бях поръчала. И сега съм като малко дете. Пищя си и все още не съм се успокоила. А и днес си намерих някакъв канал extreme? мисля че така се казва, и след като се прибрах се загледах и там едни правеха трикове със скейтборд/сноуборд/bmx и аз си мислех, че никога през живота си няма да мога да направя нещо такова. Без да си счупя глава/крак/ръка or all of the above.

И се търкалях по пода в стаята слушайки paramore/taylor swift и мислейки си как не мога да пея. Ъхъ. Стигнах до 40 страница на фенфика, и се готвя да продължа до към 50тата, защото искам да разбера какво става по-натам. Много е зарибяващ, btw.

painting flowers.

От събота или неделя ще ходя за седмица на морето. Дано да си изкарам якичкоо. Ама аз там освен родителите ми и две деца от полша и австрия, друг не познавам. Но, има вероятност леля и чичо пак да ме вземат, заедно с братовчедите на Балчик. Хмм. Очератава се интересно ако наистина стане. Сега си хрупкам Nesquik с мляко и съм се зазяпала по фенфикшъна, който ми го препоръча Чоки. Принтирах го, и на едностранно ми излезе, ъм, три пръстая в дебелина. ;dd Just ignore that.  Започна да ми става много интересно какво ще стане с Бела точно. И звучи супер.

И днес не съм спряла да слушам all time low, много ме радват. И сега чак се сетих, че онази песен от алиса е точно на тях. И нея много си я обичках, и сега си мъча плеъра on repeat. И ще гледам да пиша всеки ден, за да си наваксам последните месеци. Но не обещавам дъъъълги постове. Защото ако са кратки, ще са често, но ако са дълги ще са един или два до края на лятото, което е много малко.. Но ако си нямеря време и нещо интересно, ще си опиша пак романче. Ще ъпдейтвам как напредвам е фенфика и така.

"laters, baby."

не можах да се сдържа да не постна нещо за тази "книжка". Никога, ама наистина НИКОГА не я четете. Чета си аз днес the reviews в goodreads, и попадам на ето това:


Word Count: 
"Oh My" - 79
"Crap" - 101
"Jeez" - 82
"Holy (shit/fuck/crap/hell/cow/moses)" - 172
"Murmur" - 68
"Murmurs" - 139
"Whisper" - 96
"Whispers" - 103
"Mutter" - 28
"Mutters" - 23
"Fifty" - 16
"Lip" - 71
"Inner goddess" - 58
"Subconscious" - 82


Хмм, напълно съм съгласна с мацката, която го е постнала в goodreads. От началото до самия край Ана не спря да мрънка, да въздиша, да се изчервява и да повтаря holly cow (мхм, i've got that look too). А тая нейна вътрешна богиня .. хъх, по-добре да си замълча. А Грей е ъмм, как точно да го кажа по-деликатно - задник, с мания за контрол. And his playroom, huh да, направо може ли още сега да последвам примера му?

Да. Това е в кратък вариант. Когато си я купих, честно, не знаех за какво ще е. Незнам как съм могла да дам реални, истински пари за това нещо. Щом в началото не беше чак толкова зле, но беше много скучна си помислих, че цялата книга ще е за Анастасия и затова как не може да си оправи косата. Но тя беше, ъм, все още няма измисляна дума, която да я описва правилно.

В резюме ще кажа, че това е една от най-ужасните книги, които някога съм и най-вероятно ще чета. Незнам как издържах да я прочета цялата. Накрая в общи линии само гледах изреченията, без да ги чета. Разлиствах си и си мислех кога най-после ще свърши.

tumblr.

When you watch too much Skins and you start swearing with a birtish accent. It sounds more classy, yeah?

това ми излезе след малък сърч в tumblr. Нямам достатъчно нерви да пиша дълги постове, затова ще пиша кратки глупости.. ;dd

emotional.

За жалост си гледах панела днес, защото firefox се прецака и да..
Има го в youtube.. part 1 ; part 2 ; part 3 . Ноо, си го гледах от осем до десет и половина, но след това нещо се загуби и, ъмм, незнам точно. В tumblr. и twitter беше лудница от постове, снимки и всичко. По-късно може да си кажа впечатленията, защото сега съм прекалено емоционално..ъъъ..нещо си. Не съм в състояние да мисля, така че byeeee. ;3

Пс: Току що мернах, че по btv ще дават хванете хлапето, ама ще е с някакво отвратително озвучение..wtfff ;dd
Пс: just forget what i said.

hmm. xD

• Q: There was a lot of hype around the sex scene in Part 1. Will there be more in Part 2?
• Kristen: Hmm. The ratings, man. It's a tricky thing. Can we have Mackenzie go away? [laughter]
• We're supposed to have ungodly, otherworldly sex in Part 1. We tried to keep the first one sweet. It was about discovery. Nothing about this series is raunchy.
• Rob: You missed the point Kristen.
• Kristen: Shut the fuck up [laughter]

Like Crazy.

Уххх, няма да се оплаквам, но напоследък ми е много депресарско. Сдухвам сеее. Интернета ми почти го няма, което значи никакъв 3ти сезон на skins, което значи още моткане и обикаляне на къщата като някаква луда със слушалки в ушите. От днешния епизод на pll си избрах този гиф, защото много ми се вписва в състоянието. Наистина е така. Днеска откакто в 8 сутринта (извънземно рано) пуснах да се тегли сезон 3, сега, в 22:54, е на 12.7%. Не, аз хич не съм преебана с кабелен интернет. Нееее! Няма да пиша дълги постове, просто защото живота ми е кошмарен, не си мислете, че има намесено нещо различно от непрекъснатия кръг телефон-лаптоп-телевизор-никакво излизане, грешите. Уж съм си направила блог, за да пиша нещо интересно, а само простотии ми ражда главата. Ха-ха. Не ми е забавно. Не съм се смяла искрено от много време, но не ми пречи. Гледам си супердепресарските клипчета в youtube, след това си пускам Jumper или Like Crazy, и след това зяпам пространството. От празния хладилник почнаха да ме побиват тръпки, честно. А, изобщо не е толкова празен. Имаме си много неща, ама все такива, които не харесвам. Това съвсем ми уби любовта към храната. Обикновено хората като са депресирани ядат, ама аз не обичам вече. Хъх, не, аз хич не мрънкам. Просто няма на кой да си го изкарам. Гери е на село, и напоследък най-дългото време, за което сме си говорили беше точно десет минути. И това много ме дразни, защото тя си изкарва ваканцията супер, излиза всеки ден, и то не за да ходи на курс по немски, насилствено разбира се, а за да се влачи с "приятелите", които са там. И има драма, караници, слънчеви дни и всичко, което искам, но при мен не се получава. А го искам, много силно, наистина! Но веднага след курса съм на море, което е супер, но няма да се видя с никой, което значи безпаметно търкаляне по пясъка със Здрач в ръчичка. И със слушалки. Хах, forever alone. Щях да си изкарвам добре, ако сега ме търсеха да излизам, а не през годината. Бих умряла за по-бърз интернет, или за някой, с който да се мотаем по парка или по пазара, без да си купим нищо. Би било забавно. Но не. I'm really fucked up. idk, защо никое лято не може просто да ме изпратят на вилата и 3, добре де, 2,5 месеца блажено излежаване на пътя или при реката. Което е много възможно да стане за целия август и септември, но все още не е толкова сигурно. Жалко. Бих искала да видя какво правят тези, които не дойдоха на рождения ден на Криси. Не, сериозно трябва да се стегна. Защото скоро ще се намеря ревяща в тъмното за липсата на социален живот. Ха-ха. Ще се опитам да попиша малко във фенфика, който всъщност е като предистория на истинския, ако ме разбирате, какво искам да кажа. 

revision. or just skins.

 За няколко дена изгледах първите два сезона на skins. Честно, през живота си не съм чувала повече пъти fuck you. В смисъл, през половината време не спряха да се псуват, а после нищо не ги спираше да спят заедно. ;дд Не си мислете, че е някакъв супер пропаднал сериал, без никакъв сюйет и със тъпи актьори. Много ме израдва, засега е един от най-добрите, които съм гледала. Каси и Сид някакво много ме радваха, а накрая така и не разбрах дали я е намерил, ама wtf. ;дд хих, ирония. idk, много ме израдва това, че е нещо различно от всичките бози, дето ги дават сега. И е някакво такова истинско и нормално, въпреки че понякога забравям, че те изобщо си имат родители. А още повече домове. ;дд Кааакто и да е. Стана ми гадно като Крис умря. Беше ми полу-адаш все пак. А ние трябва да си се обичаме, нищо, че половината не знаят за съществуването ми, нооо ще пренебрегна тази мааааалка подробност. Уфф. Оплесках го. Ама айде. То пък и толкова информация имам да кажа, че чак се отчайвам. Хъх, английския хумор ме хвана. Друго, друго.. друга реплика на майка ми разби всичко детско в мен. Не, майтапя се, но репликата й наистина беше странна, но си се вписваше. Беше как да кажа "Той този много ми мяза на гей" Хъхх, става въпрос за Тоуни/Тони, idk как се превежда. И ъм, това беше. Хареса ми, че беше различен сюжета. Че имаше драма и всичко останало. Не искам да казвам повече, всъщност не знам какво да кажа, но колкото и да съм впечатлена от нещо, не мога да го опиша с думи пред някой. А още повече щом пиша, но нали обещах. Finally, сериалчето в първите два сезона беше много яко, препоръчвам го. Но гледайте родителите ви да не са наблизо. Не искате да знаете реакцията им. Боже, ще млъквам. Ъх, поста стана боза, знам го. Ъм, извинявайте? Хъх, да имам раздвоение на личността напоследък. ;dd С това ще си загубя и без това малкото followers, а и кой знае как ще излизам в google, sо, мисля да спра сега, за да не стане още по-зле. ;дд 


пс1:приятна изкарване на ваканцията, докато аз си седя в чудесната стая с климатик, в компанията на ужасния немски език. Е, поне е САМО за тази и следващата седмица. Все някак ще го изкарам. 
пс2:каква е тая жега навънка беее!
пс3:искам на вилата и на морееее.
пс4:да си напомня да спра да мрънкам.

Dreamer's desease.

Току що станах, събудена от досадния звън на телефона. Ама сънувах най-странния сън. Значи, не си спомням много, но.. В началото всичко започна с това, че имаше мнооооого клонинги на Роб. Ама като кажа много, значи около стотина, но всеки беше някак различен, с различен недостатък. И те нали най-спокойно си живеят в някакво градче на края на света. Да го кажем в Сибир. ;д И по някакви обстоятелства, незнайни за никой, Кристен се появява там и ей така от нищото среща един от тези клонинги, и нали започват да си говорят. И той влиза с нея в колата си и отиват в някаква малка уличка. И тогава действието спира, за да позволи на истинския Роб да се появи там и да й се покаже на прозореца на колата и той тогава казва "You really have something for small dark alleys" и тогава се събудих. Беше много странно. Но накрая беше яко като го каза. asdfghjkl, беше много яко, но беше и много странно. Но, както и да е. Ъм, това е всъщност. Може и да пиша, ако нещо изкочи, но иначе като си изгледам първия сезон на skins ще си пиша review на тая тема. 

On my mind in the past two weeks.

Уфф..защо не мога да си намеря тема и да си пиша за нея? Много се депресирам като чета в други блогове някакви постове по-дълги от мои пет. И съм станала толкова дразнещо мрънкащо депресирано същество. Ама от днес до края на ваканцията обещавам да не се оплаквам. Ама тоя път наистина. Да, да това съм го чувала и преди. Но за първи път го мисля. Но, за днес ще направя изключение, и ще си се оплаквам в този пост. Денят, не, седмицата ми започна много зле. В неделя с Герито ходихме до мола. Да не повярва човек. И тя не беше казала къде ще ходиме, щото си мислеше, че баща й ще ходи на риба целия ден, но решил да се прибере по-рано. 

И там с някакви драми от двете седмици, в които се бях затворила вкъщи, за които официалната версия беше, че навън е 40 градуса, как очакват да излезна, но всъщност тайничко си залях дашборда в tumblr. с нон-стоп-реблогвани снимки/гифове/etc. от pll, или по-точно си пищях и си шипвах Спенсър и Тоби. За две седмици си наваксах с сезон и малко и адски много ми се харесаха двамата. И са някакви супер adorable като се гледат и asdfghjk. Дам. И особено като тя саложи пръстена на Мелиса, за да му вземе пикап беше awwwww! И не спрях да повтарям на Вили и Ем по телефона, че като отида на вилата няма да спра да говоря и да пищя за това. И двучасовите разговори пак станаха ежедневие, за убиване на скуката. И след това още гифове, фенфикшъни и от онези музикални глупости дето се връзват с даден епизод, но някой от комбинациите са просто epic. А и просто ми е много лигаво и имам любов в излишък, и за това си я раздавам наоколо като невидяла. Амама...как да не са сладки! И са и толкова различни и то това прави всичко голямо предизвикателство, ама те като си намерят начин и после още пищене, сълзи и любов се изпращат към лаптопа с телепатия. А на края на 25 епизод исках морална подкрепа от Ем, за да не получа още по-сериозни психически увреждания. ;d И тъй като тя намеше как да дойде до нас, си я бях пуснала на високоговорител и мисля че по едно време спря да ме слуша, но важното е това, че се чуваше и реакция от нейна страна. Особено когато накрая нали се целунаха и аз едва не умрях от радост. Защото си знаех, че ще се сдобрят. И ревах, пищях и пеех. Абе, като го пиша звучи изключително странно, ама си беше някакво много романтично. Ох, пак се размечтах. ;d huh, често ми се случва напоследък.

 Да се върна на темата за Гери. Нали от квартала се събираме пред моя блок в градинката, което вече си е като нарицателно. Кажеш ли, че си "в градинката" знаечи в точно тая градинка. И не ме разбирайте погрешно, това не е леха с марули, а заградена детска площадка, в която се води война от години между бабичките и нас кой да вземе пейките на сянка. Има и маса за тенис, на която редовно се правят запои, на които все се намира тема за обсъждане. Нищо, че почти всичките там са много западнали, ние (водим се най-малките) сме най-яките и винаги ни канят наляво и надясно. И когато аз не съм излизала, бащата на Герито й забранил да ходи там и на тенис корта с тях, щото "не се знае какво могат да ти направят". Ъхъ. И тя естествено, не го е послушала и накрая, за да не ходи никъде й казал да седи само в градинката. Което няма смисъл, но..то е така попринцип. И когато се метнахме до мола те я наказаха да не излиза 1 седмица от тях, ама изобщо. И тя поиска да ходи на вилата, което отново ме мята вкъщи пред лаптопа, веейки си с брушурата от лидъл. Дамм. И тя се връща точно тогава, когато аз тръгвам на море. Все едно, че пак е миналата година. През лято 2011 я видях точно три пъти, в трите месеца. Късмет ни липсва. ;d Но.. мен може да ме качат на вилата и тогава ще има и какво да пиша, и с кой да си се шматкам по гората. Доообре, това не е това каквото си мислите. Хих. Смисъла е, че няма да съм в 12 през нощта, джапайки в реката самичка. 

Сега се сетих да спомена, че ходя на курс по немски от понеделник и днеска имахме тест, но все още гледаме госпожата с оня "wtf??" поглед, като почне да ни шпрека на немски. Което е през цялото време. И до 20, когато ни е изпита, и когато заминавам на море, съм закачена за лаптопа, учебниците, в които все още ми говорят сякаш на джигитайски, и за бтв, за да си гледам първия сезон на лъжкините от 10. И така.. Деня ми не е нищо особено, само дето ставам в 8. О.о Което си е меко казано самоубийство, особено през ваканцията, къпя се, сядам да си гледам сериала, след това реблогвам за около час и след това тичам да си хвана трамвая да ме закара на курса от 1.30 до 5.00 или по-рано, ако нямаме почивка, и после се дотътрям вкъщи, пиша домашни, след това сядам на лаптопа и се започва едно пеене, рев и пищене. Заспивам към 2, защото си пиша фенфика (може да пусна малко информация за него утре) като бележки на телефона и заспивам. После всичко пак отново. И не, аз ИЗОБЩО не съм скучна. Ноо, от този пост спирам да си намирам извинения и да мрънкам. Амин. 
 ;;;;;;;;;;;;;;;;; 

Списък от миналата година+поправки.

 Начииии, рових се и намерих един стар пост от миналата година, в който си описвам какво искам, и сега ще го поправя и ще го пусна пак. Ще си задрасквам нещата, които имам, ще поправям там, където нещо не е точно и etc. Абеее, ясно е и ще вмъквам и снимки ако ми е кф, за да покажа това-онова, да се хваля иначе казано. ;dd

*Искам наказанието ми да минава по-бързо и да става 21 [мина много неусетно между другото]
*Искам новото БРАВО. [купих си го в сряда, ама искането си остава за следващия брой]
*Искам  3  4 сезон на ТВД. [малка корекция.. ]
*Искам в the mall+serdika center [е нахална съм, знам]
*Искам котка. [много искам бе! Щото знам, че след някой друг месец хамстера ще си замине, нищо, че много си го обичкам Чоки.]
*Искам анцунг *еми моя някъде съм го затрила, така, че ще ход да си копувам в четвъртък*. [e, купих си го, ама се скъса]
*Искам ваканция.
*Искам да махнат изпитите. [след 7ми клас изпитите не бяха чак толкова зле, a този по АЕ не ме притеснява така че.. и това отпада]
*Искам да нямам да уча.
*Искам малкото чудовище да изчезне. [малко поотрасна и вече Сиси не е чак толкова досадна, както беше преди]
*Искам на вилата. [вече незнам какво искам, така че това остава]
*Искам къси панталонки. [искам, ама те след второто носене се късат.. ;[[  ]
*Искам да седя по цел ден навън и да се прибирам в 10 вечерта. [да го драскам ли или не? Защото след изпита по АЕ ще правя точно това.. ;33]
*Искам косата ми да изсветлее отново. [и това ще стане, само ми трябва търпение]
*Искам нова стая. [абе желанието ми почти умря, но още го има]
*Искам дебитна карта [за тука по същия начин като стаята]
*Искам да си допиша книгата [абе искам, ама никаква муза нямам. Още съм си на 2 глава и още не знам какво точно искам да излезе от нея. Дали да има свръхестествени същества или не. И още мисля как да развия главната героиня.]
*Искам четвъртата петата книга от Вампирите от Морганвил да излиза по-бързо [поправка]
*Искам да не ме мързеше да направя всички тези неща. [то това няма как да стане, щото аз съм неземен мързел]
*Искам да се науча да карам скейт [през ваканцията може и да успея да се задържам отгоре, без да си счупя нещо]
*Искам да не се местя в друго училище [Абе в 18то си е много яко, ако трябва да съм честна. и независимо, че в началото всички ме гледаха като че съм паднала от луната]
*Искам да не съществува математиката, физиката и биологията [нама как да споря. все още го искам]
*Искам да си запиша още 3 диска [wat? какво точно съм искала да кажа с това?]
*Искам поне един оригинален диск [хаааааааааах! ИМАМММММММ! НА ПАРАМОРРРР!!! ALL WE KNOW IS FALINGGGGGGGGGG!!!!! ето го: сн.1 ; сн.2 ; сн.3. И да, счупена му е кутийката. Един красив ден така я намерих. Някой беше седнал върху нея. ;@ ]
*Искам автографи от: [В СПИСЪКА ИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО КОРЕКЦИИ, ЗА СПРАВКА ЕТО ТУК!!]
^Финиъс [еми той ми е мъжа, как да не искам от него]
^Пол Уесли
^Тейлър Суифтт
^Иън Съмълхолдъллл [така му викам от миналото лято]
^Роооооооооб
^Кристен Стюърт
^Хейли Уилиамс
^Нина Добрев
^Аврил Лавин
^Флорънсссс
^Фърб *рофл*
^Кристен Дъст
^Тайлър Лаутнър
^Джони Деп
^Леонардо Ди Каприо
^Брад Пит
^Енрике Иглесиас
^Ашли Грийн
^Кандис Греъм
^Ашли Тисдейл
^Кевин Джонас (единствено, защото сме родени в един и същи ден)[неее, нищо че сме родени на 05.11 аз никога няма да го харесам]
^Майли Сайръс[вече не искам от нея]
^Никол Андерсън
^Емили Осмент
^Дженифър Лопез
^Орландо Блум
^Селена Гомез
^Бела Торн
^себе си *много съм егоистична, знам*[вече си имам!!]

*Искам времето да се затопли [ВЕчЕ Е ФАКТ!!!]
*Искам да отида на концерт на Парамор [Е НЕ! ЕСТЕСТВЕНО, ЧЕ ИСКАМ!!!!!!!!]
*Искам концерта на Енрике в БГ да се повтори и този път да отида на него [даааа !!!]
*Искам баща ми да се прибира в 8, а не в 6 часа  [ми вече не искам. щото аз тогава съм навъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъън. с гери.]
*Искам супершопинг с Гери [ще ходиме на 30тииииииииииии юниииииииииииии]
*Искам да си хвана приятели в новото даскало догодина  [вече е истина, колкото и старнно да звучи.. ;dd]
*Искам по-скоро да стане Великден  [еми, не искам. той си мина.ж сега искам ЛЯТНА ВАКАНЦИЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ]
*Искам рождения ми ден да е два пъти в годината [е не, аз  НЕ СЪМ НАХАЛНА. НЕЕЕЕЕ, ХИЧ!!!!.]
*Искам Коледа и именния ми ден да са в различни дни, с цел изгода за мен, нали... *selfish again, I know ;dd* [е тука няма какво да споря. ;dd]
*Искам дадени учителки от нашето училище да изчезнат от лицето на земята [засега още не сме имали достатъчно предмети за да намразя някой толкова много]
*Искам денят да е 48 часа, а нощта - 12. [невъзможно е. sad but true.]
*Искам да рисувам отново [рисувам си и то доста нашпоследък. като цяло се опитвам да правя каквото ще ме отдалечи колкото се може повече от ученето.]
*Искам да започна отново да пиша текстове на песни, както правех миналото лято. [да, но тогава имах за какво. а сега нищо не се случва. ако нещо изведнъж живота ми стане интересен, може и пак да почна да пиша, ама нещо май няма да стане.]
*Искам да стана актриса [всички, които ме познават, казват, че имам талант, ама аз пак нещо се оплаквам и съм прекалено капризна и лигава]
*Искам да живея в Америка [ми не точно. искам да отида там и да поживея за кратко, ама незнам. не само там искам да живея]
*Искам да живея в къща с двор [да, но искам и двора да е хубав, и къщата да е на два етажа]
*Искам да спра да си падам по анимацийки [как изобщо ми е хрумнало?че аз кога съм гледала анимации? НЕЕЕЕЕЕЕ, АЗ НИКОГА НЕ СЪМ ГИ ХАРЕСВАЛА ДОРИ! хаах, кого залъгвам, обожавам ги ... ;dd]
*Искам да науча поне един танц тази година [аз съм скарана с танците, но... who cares?]
*Искам да ходим с класа на аквапарк в Пловдив [това винаги ще е така, ама искам и Гери да е с нас за по-голяма лигавщина ]
*Искам класанта да не слуша определени хора от класа толкова много [сегашната класна не е с пристрастия]
*Искам да стана на 15 *нямам си и на идея защо...просто искам* [ми защо не... ама имам много време до пождения ми ден]
*Искам да опитам Нирвана с бисквитки  [ами хубав е, ама 2.40 за сладолед ми се струва мааааалко в повече]
*Искам на вилата [това вече не го ли бях писала?]
*Искам времето да не минава толкова бързо [true story.. ;dd]
*Искам да не седя на компютъра толкова много [това е наизбежно, но да, искам да е така]
*Искам да излезнат доста нови книги, които да чета [мхм]
*Искам 72 115 лева за тетрадки книги за догодина  [само МААААЛКО корекции]
*Искам нова раница [имам я]
*Искам всичкоооо!

It cannot wait.

Мислех, че знам Английския, ама дълбоко съм се лъгала. На 11 си купих с парите, които ми останаха от екскурзията до Сандански, Делириум и fifty shades of gray. И делириум я започнах първа, защото, знаех, че с втората ще се бавя много. И прочетох я вчера. Ама fifty shades of gray ще ми отнеме времето до края на лятото, ако искам да разбера всички думи. Още в първия абзац на глава 1 имаше 12 думи, които не знаех. Направо перфектно. Иначе започва обещаващо. С това, че някакво мимиче много яко я е прецакало главната героиня, защото се разболяла и тя, главаната, трябвало да върши цалата работа. И косата й била много непокорна и се опитвала да я вкара в ред, ама нещо не й се получавало. И това е първия абзац, но започвам да се влюбвам в тая книга. Нищо, че не я разбирам почти. И, ъм все още не съм разбрала как се казва главната героиня. ;dd Когато стигна до стараница две, ще пиша веднага!! ;DD

Brrrrrrrrrrrr.

I honestly nave nothing to say. But I love paramore. And even if sometimes I listen to ts more, please don't think that my love for you is less. Don't even think about it. Блах. Преди малко си намерих някакви стари клипчета, докато се рових в youtube и ми дойде да си ги послушам и досега на съм спряла. Хамстера /Чоки браааааааааааааат ;dd/ вече съвсем ме игнорира като почна да му викам на главата нещо от сорта на We still live in the same toooown, well, dooon't we? But I don't see you around anymoreeeeeeeeeeee!! И.. ъм, това е. И мисля да пиаш по-често, нищо, че ще е кратко и тъпо.

Summer is coming, but I'm not even feeling it.

Oh, you capture my attention Carefully listening, Don't wanna miss a thing, Keeping my eyes on you Got me on my toes. Нищо, че я прочетох вчера, все още ме държи. Делириум имам предвид. Книгата. Добре, говоря като на малоумни. Anyways, дразня се, че накрая Алекс умря. Още първия път да си бяха останали в Пустущта!! Щяха да си живеят щастливо. Ама аз си помислих, че Хана ги е издала, когато се срещнаха при къщата. Щото Лена само на нея й беше казала за Алекс. Ноооо, може и някой друг, защото когато я бяха вързали на леглото, хана отиде да пише бележка на Алекс. Абе не е тя. Както и да е. Много ме хвана тая книга. И беше много такова. АХХ А А ФББХ Мисля, че не съм спряла да пиша глупости. Не, не мисля, а съм сигурна. И съм болна. Пак. Амо тоя път ми казаха, че нещо съм седяла на слънцето прекалено много и някакви такива глупости.А аз на слънце не съм излизала изобщо. И имах класно по математика и май го реших, ама съм си писала пак глупости. А има само 5 дни до изпита по АЕ. А аз съм тоооооооооооолкова спокойна, все едно вече сме си ваканция. Ама то всеки е така. И мисля скоро да си направя плейлиста с песните за лятото, дето си ги пея от началото на седмицата. И мисля да продължа да си слушам youtube певците, щото измежду тях има много, които наистина имат талант, а и не изглеждат никак зле. И днеска не бях на училище, защото сутринта съм "имала температура". Ама аз нямам нищо против...

Мразя заглавията, които слагам на постовете.

Та, да. Мразя ги и днеска ми е някакво много носталгично, ама не по предишни години, а по миналия месец. Нищо, че не съсържаше нищо съществено, ми липсва. През него все пак си прочетох пак първите три книги от академията и много си обичках Димитрий, и да знам, че не се пише така, ама аз съм си го кръстила така от началото на самата книга. И беше яко, особено на фона на all about us, happily ever after и blame it on the rain. И умирам. И днеска мама се прибра от Трявна. И не ме взе както беше обещала ама fuck it. Да не си съсипвам и тоя ден с глупости. Скоро пак ще лягам и може би пак няма да заспя до 2, щото ще се взирам в прожектора, насочен към прозореца ми. Иначе наречен Луната. И ще си пусна музика и така. Ще дават the fight club и още един филм по btv и мисля да си ги гледам и така. Днеска бяхме на вилата и си виках по някакви нови гифове и това беше. Оф, ако продължавам така, ще си загубя всичките folowers, ама то така или иначе ще стане.

блях.

Някакво ми стана скучно и взех, че си накъдрих косата. ;DD Естествено, тук присъства великата ми логика. Ми все още си мъча one tree hill и съм на единайти епизод от втори сезон. И почнах да го гледам и там, незнам кой сезон е, по foxlife. Не съм спряла да викам днес по едни гифове в tumblr. със единственото същество, що ме подкрепя съм си аз. ;dd И след като се прибрах си потънах в тъмблър и тейлър суифт. Again. Дотолкова ми е станало ежедневие, че чак се чудя защо го пиша в началото на всеки пост. taylor+tumblr=one random day. Та, днеска като си реблогвам гифове и фотосети и снимки, на всички ts страници, които могат да съществуват в tumblr и ето това излезе, и много ми хареса. И много ми се вписа в обстановката. И толкова ще е днес. А ако утре се сетя ще пиша и още. "To me, fearless is not the absence of fear. It’s not being completely unafraid. To me, fearless is having fears. Fearless is having doubts. Lots of them. To me, fearless is living in spite of those things that scare you to death. Fearless is falling madly in love again, even though you’ve been hurt before. Fearless is walking into your freshmen year of high school at fifteen. Fearless is getting back up and fighting for what you want over and over again… even though every time you’ve tried before, you’ve lost. It’s fearless to have faith that someday things will change. Fearless is having the courage to say goodbye to someone who only hurts you, even if you can’t breathe without them. I think it’s fearless to fall for your best friend, even though he’s in love with someone else. And when someone apologizes to you enough times for things they’ll never stop doing, I think it’s fearless to stop believing them. It’s fearless to say “you’re NOT sorry”, and walk away. I think loving someone despite what people think is fearless. I think allowing yourself to cry on the bathroom floor is fearess. Letting go is fearless. Then, moving on and being alright… that’s fearless too. But no matter what love throws at you, you have to believe in it. You have to believe in love stories and prince charmings and happily ever after. That’s why I write these songs. Because I think love is fearless."

huh, we can blame it on the rain

Времето пак е супер скапано и вали на поразия. И си чета Бялата врана и се сдухвам, защото нямам .. ами всичко си имам, ама ми е един от дните, в които на абсолютно всички са ми криви и на всеки му намирам кусури. А непрекъсантия replay на песните на he is we, които са качени в youtube, не помага на обстановката. Реблогвам си постове в tumblr и следвам рандъм блогъри там. И съм се засилила да пиша някакъв пост в facebook, ама тия наистина ме отчаяха. И няма за какво. Уф.. и главата ми ще се пръсне скоро, щото и днеска класната ни набиваше канчето, че оставали само две седмици до изпита, и как ние хич не сме учили и как ако продължим да говорим тя ще си тръгне и няма да имаме часове до края и да му мислим тогава. Ама ние си имаме страх от нея и си млъкнахме, но пак, за кратко. С гери мислихме да излизаме в събота и неделя, ама няма да стане май. Че пак ще ходя на вилата и пак ще пея тейлър суифт на поляната пред къщата ни. Ама сигурно пак ще ме карат да правя нещо, за да помогна, ама аз по-вероятно да преча, така че..ще си кисна в тъмблър и ако не ме домързи, ще си направя топъл шоколад, ама незнам. Цялата седмица ми беше някаква дъждовна и скучна и никаква. И сега като е петък следобяд и аз пак си губя цялото време в глупости. whatever. И месеца и той. Целия май се изниза и пак е юни, ама за мене още не е лято. blah.

Happy news about some places.

Аааааааааааааа! Преди да съсипя и този пост от самото му начало... да започна отначалото на седмицата. Като цяло си я прекарах в пищене на payphone и на още няколко песни, дето ги въртят по the voice и city. Имаше прекалено много дразнене на мойто Гери с Джъстин Бийбър. И да не останете с впечатлението, че го харесвам!! Не се понасяме с него, но новата му песен я пускат толкова често, че искам или неискам я знам. А и аз нали съм човек без много неща на главата и песните лесно се застояват в главата ми. А да добавя, че днеска докато пеех Дими установи, че ако искам мога да звуча по-мъжко и от него, но това няма нищо общо. По английски вече не пеем нщо различно от Адел и почва да писва, но на хора с толкова певчески потенциал като мене няма как да не е уважаван в нашите прекрасни творчески изпълнения. ;DD Считано по мои лични наблюдения, Гери много яко се е заплела в някакви любовни драми с Николай, с който бях от 1 до 4 клас. И го познавам от много време и го знам какво представлява, но това кой ще харесва си е лично нейна работа. Въпреки че ми иска някаква морална подкрепа е малко трудно да се оттърся от това, за което го смятам. Ноо като се има предви, че е готин и сравнително хубав и е забавен и такива неща, си има негативни страни също..но тази тема наистина не ме засяга, защото знам какво се получава когато някой друг те съветва какво да правиш с този, който харесваш и your relationships като цяло. Продължавам си с бавното, но славно гледане на one tree hill и засега съм на 8ми епизод от 2ри сезон. Ама като се замисля колко много имам още да гледам направо ми става лошо. Но ме хвана сюжета и няма пускане докато не го довлека до 9вети сезон. И мисля че до лятото може и да съм го изгледала. Но много ме дразни как тук и както и в the oc винаги главния герой (Лукас/Райън) е взет от his true love (Пейтън/Мариса) от някаква нещастна и много загубена Линдзи. Добре, да си призная - четох какво става с героите в следващите сезони. Или по-точно четох това на Хейли и на Пейтън, за да видя колко заплетени могат да станат отношенията им с Лукас. Но то там няма разплитане просто. Нооо много ми харесва сериала, нищо че е стар. Те са много хубави между другото. Старите сериали. Няма накакво противно дублиране на сценарий и идеи, на актьори. Нещо напоследък гледам да наваксвам с музиката, че.. *поема си дълбока глъдка въздух* малко занемарих музиката. Колкото и трагично да ми звучи не е напълно вярно, защото си слушкам послушно the voice и city , но нещо съм позабравила Тейлър и Парамор, затова съм си турнала снимки на Хейли и на Тейлър над часовника на основния екран на телефона. Да си ги гледкам и да ми напомнят, че трябва да си ги пускам по честичко. Друго, друго.. ем вманиячила съм се да си пея тази песен в часовете по английски и български, за ужас на класната. Нооо, какво да кажа - тогава ми идва музата да си развивам гласните струни. ;DD И Гери почна да се отчайва от мене с тоя мой музикален вкус никой не ми го харесва !! А аз почвам да се нервирам и става не толкова хубава картинка. И нещо настроението ми изобщо го няма. В смисъл цяла седмица вали и е мокро и студено и аз ставам нещастна. Искам да глее много слънце, де снимам Лили в някаква странна поза тип "оу вижте меее! Аз съм кифла!" И независимо от нескопосаните опити на всички да ме разлигават, най-тържествено съобщавам - Всички опити няма да бъдат отчетени от мозъка на обекта. Уфф. Искам да си седя вкъщи и да си превъртам всички филми, които имам на Миранда Сейфрийд и да ми оправят настроението малко, защото скоро ще подне мнооооого под морското равнище. И вчера гледах Alice in Wonderland и автоматично се сетил за Лени. С нея ходихме да го гледаме и тя знаеше абсолютно всяка реплика на всеки герой. И ми беше някакво прекалено миналогодишно и така. Пък и аз сега си седя на стария компютър, а не на лаптопа, защото още не са ми пуснали wi-fi ин се мъча на кабелния нет. А относно виковете в началото на поста.. Мама и целият им отдел ще ходят на тиймбилдинг, каквото и да означава това в ... ТРЯВНА !! И познайте кой леко и тактично ще се присламчи към гореспоменатото събитие ?? Ми много ясно че аз. Иии сега ми го казаха!! И като почнах да викам, пищя и т.н. но мислено, си сложих най-доволната физиономия, съществуваща във вселената. Не просто не е истина. Начи това ще бъде на 1ви и 2ри или на 2ри и 3ти юни and I`m ready for it.. ^^ Ииии... ми това само исках да кажа, но исписах цял пост за глупости. Айдде, че утре май ще имам класно по ъмм английски, мисля??

Awww!!!!!!!!!!!!

Чокиии !!!!  Умирам. Точно аз си отварям recently uploaded blogs и гледам линк. Ми цъкам го и то ме отведе на моя блогг!! Омг. Като малко дете съм. И после почнах да чета и нали ми трябваха около 30 минути да схвана какво точно пише и после ми стана едно такова amazing и почнах да викам и да си мятам косата и всичко на фончето на Тейлър Суифт, естествено. Ииии много мило ми станааа. И Чоки хамстера изплаших. Което си е постижение, защото той изобщо не става от леглото през деня. Няма значение, де. И така още не ми е много спокойно и още си умирам от някъкъв adrenaline rush /you can google it !! xD/ ииии мра от кеф. Ще съм първия записан случайййй !! Добре ще трябва малко да се успокоя, щото нещо не нацелвам клавишите... ;dd

Hate running in the spots class.

Имах физическо, и си го прекарах прекрасно седейки на пейката я съблекалнята, щото другите тичаха навънка 50 метра за 9 секунди и се пържеха на страшната жега. А ние сакатлъците me, myself and I си седяхме със слушалките в ушите и си припявахме някакви безименни песни докато се опитвахме да се наместим по-удобно между стената и пейката. Но !! Поне бях на хладно. Абе идиот, какво да ти кажа. Просто не ми се мисли как изглеждам отстрани. xD

Между другото си изтеглих word на телефона и си пиша публикациите там и после ги качвам на компютъра и ги поствам.. И с това главно се занимавам през последните няколко часа български, математика и музика. хъх, днеска имахме тест по английски и нали накрая имаше да пишеме някакво съчинение за някакво парти на тийн списание, което става на 5 години, и то трябва да се напишат 150 думи, ама аз нещо много влезнах в ролята на репортер и изписах страница и малко голям формат, а пиша много дребнооооо!! И някакво ми беше яко, щото само аз съм се хванала да пиша толкова много. Ама аз бързо го минавам теста, и най-голямо внимание оставам на съчинението, щото то представляват лесни 20 точки на финалния на 20 юни. Sooo, I start accepting the fact that I would be a great reporter!! xD скромно?? Ми Истествено, все пак това съм аз.

Хмм.

And I don't know how it gets better than this

You take my hand and drag me headfirst, fearless
And I don't know why but with you I dance
In a storm in my best dress, fearless

Ето това не ми е излезнало от главата през целия денн!!! Чак става досадно. Е, да не се лъжем, става досадно само за тези около мен.. ;dd

Адиос !! ^^

Huh, и познай кой заседна в асансьора днес??

Аз, естествено. Начи бяхме в Б вход, вики да се преоблече, че ѝ беше топло, и нали тръгваме, ама Вики и Дими ни цъкват с чипа *асансьора се движи само с чип* и ни пращат на 1вия и после на 14тия етаж. И ние тъкмо да се накумим с Гергана и с Неси да слезем на 1вия етаж и тръгнахме за 14тия. И някъде на 3тия Неси натисна СТОП бутончето и ние засаднахме. Ама ни стана някакво супер смешно и се хилхме като идиоти. И след това Гери звъни на Вики да ни викне отдолу или отгоре, за да слезем нали, ам то не ставаа. И Неси като почна да се хилосва и ние двете поваме и ние. А отвънка Дими ни вика да не се паникьосваме и etc. а ние вътре умираме от смях. По едно време Неси реши да звъни на Галена, която била в западния парк със семейството си. А неси се опитва да ѝ каже, че сме заседнали, някъде между пристъпите на смях. И така си висяхме в нищото около 15 минути, дето Неси ги засича, и накрая като тръгнахме и така се страснахме, че не е истина. ;dd иии това беше с асансьора. После се мотахме, цъкахме на кент-купе, другите дразниха Диди, дето казала, че Дими си има гадже който се казвал еди-как-си и носел очила. а на въпроса "И какво като носи очила, теб какво те бърка?" зададен от Гери, тая взе че се разрева и се скри утях. Пропуснала съм отрязъка от време, в което обядвах, но като цяло нямаше кой знае какви промени. Пак играхме на кент, и после се ебавахме много жестоко с Гери, че майка ѝ ще я разпъне на кръст, ако разбере че Ники седеше до нея. След няколко часа на пейката и няколко изблици на лигня, се прибрахме. Ъъъ, като се замисля деня беше много по-итересен, отколкото го разказах, ама здраве да е. ...

Me more than usual.

Писна ми от някакви тъпи двулични надувки, дето се мислят за голямата работа. И вече почна адски много да ме дразни като цяло фейсбук. Не намирам смисъл да обновявам и обновявам, за да видя едно голямо нищо.



Офф, и защо всички ми искат телефона?? Какво като имам интернет, това да не би да значи че имам някакво, каквото и да е малко, желание да го използвам аз или да ви го давам на вас. Пуу, ако толкова искате да имате такъв як телефон, не че се величая нещо, купете си го бе.



По цял ден съм навънка и почти не чета.. Много се ядосвам, че нямам какво да чета, а много искам всъщност. Някой да даде идея за книга няма. Навила съм се за Игрите на глада, защото много ги харесват, и така. О, и съм забелязала, че в нашия клас почти никой не чете, само по евентуално някой да прочете Преди да умра на Джени Даунам, щото аз им я казах. *гордо се усмихва*. И това е.



Имам си фъстъчено масло !! Йейй. Аз много обичкам. Като съм била малка само с това са ме хранили. Мхм. Капризно хлапе съм била. ;dd И ананас. Много обичам. Само с това мога да живея. Даже от пуканките и от любимите ми сандвичи бих се отказала стига да имам ананас и фъстъчено масло. Странна комбинация, като се замисля.



А да се похваля, че съм номер 13 в нашия клас. Колко несвързан пост. Ужас. Но снимката е за това. И толкова са ми истинските приятели. Иии съм някакво сантиментално такова същество и си имам lucky number, който да е най unlucky number of he universe. Мхмм. Млъквам след малко.



А и btw, обожавам да чопля семки в 11 вечерта на спирката на метрото в младост 1 с най-яките хорааа. Те си се знаят кои са. А и много обичам да седя на магазина с Гергана. Обичам те лигаво и странно същество с изблици на неутолима жажда за пазаруване!! ;**

И така....

P.s: Това е едната от публикациите, които се бяха скапали!!!

Xax

Никой си няма и на идея колко съм бясна на blogger за android. Начи седя си аз и си пиша някаква публикация за някоя тъпотия и докато се сетя какво да напиша поста ми се превръща в символи и числа. Е добре, един път ще го преживея. Ама когато се повтори и вече ми идва малко нанагорно. И то втората публикация си беше много дълга !!! Не е честно ама хич.

Ама айде прежалих го вече. И да, в този момент съм на вилата със my heart skips a beat, viva la vida и тейлър суифт и си снимам всичко наоколо...

All the other kids with the pumped up kicks.

When you finish watching a tv series and you don't know what to do with your life anymore.

True, huh.
Уфф. Тея дни ми е някакво много весело и лигаво, ама няма с кой да я споделя тая лигавщина. И с деси по едно време миналата седмица не спряхме да си пеем. И такам. Като се замисля водя супер ужасен живот, ама е забавно. Вчера не съм се прибирала, щото бях със мойто гери навънка. И следващата седмица нали няма да се учи в понеделник и вторник и пак ще излизаме. Ама лошото е че ще се мести геритооо. Е, да на десет минути от нас ама пак е далече. Сега при бързане е на около трийсет секунди. Ама пък там ще ме кани на гости да спя у тях !! Имам домашно по английски ама нещо не ми се пише хич, ама след малко имам да се видя с цвети, която е пич и е братовчедката на лили в борисовата, така че може и да се разбързам. А вчера, да се похваля, си купих една блузка и потник и днеска съм с тяххх. Иииии вчера мама се нави да ми вземе конвърски, дето исках от мноооого време и ми ги взееее. Huh, аз си умирам от кеф и днеска беше едно бърсане, че все виках, че са се изцапали. И вчера разбрах че да си home alone е най-прекрасното нещо на света. Не че не си го знаех от преди, нооо сега го потвърждавам. Айде, аз ставам да се оправям за борисовата.. !!! >.<

Why do clouds even exist??

Damn it. Защо винаги, когато времето се развали, насъберат се облаци и задуха, ставам отвратително същество, на което е трудно да се разбере, кога е саркастично и кога наистина иска нещо. С такава ненавист гледам облаците, които правят следобеда като непрогледна нощ. Слушам някакви песни за heartbreaks, и нямам никакво желание да общувам с когото и да е. Помня, че миналата година по това време щяхме да се влачим навън, да тичаме, независимо от дъжда, който се излива над нас с Герито. Щяхме всеки ден да излизаме, да гледаме сериалите, които не сме гледали от предишния ден, демек дневниците, докато навън вали. А не тя да е някъде в Македония с леля си и братовчедите, а аз да съм в компанията на лаптопа и недоядения сандвич с кашкавал и шунка от сутринта. Гледах Зазоряване пак. И нищо. Това е първия път, в който дори един път не умрях от радост или мъка или любов или etc. Но беше някакво такова спокойно и слънчево особено на медения месец. И ми стана яко пък...Вече не съм чак толкова сдухана м/у другото. Пък и ще си пусна тейлър пак да ми оправи настроението.
Ъкх, тоя пост се пише от обяд, а сега е три през нощта. Велико просто. Когато се очаква да спя аз си пиша постове в блога от лаптопа в леглото. А и слушам *отново* live версии от концерти. Няма смисъл да казвам, че е на тейлър суифт, защото си се знае. Blah. Днеска имахме гости за великден и общо се изядоха около двайсет яйца и около два килограма агнешко, и да не забравяме единственото нещо, което мога да правя - лимонадаа! Всеки изпи толкова много, че накрая се притеснявах да не свърши, нищо че имаше в индустриални количества. My grandparents отново спореха за нещо политическо. И като цяло беше мнооого скучно, ноо получих две двайсетачки, което напълно покриваше шестте часа на масата с роднините.
Като се замисля, че остава само понеделник и пак сме на училище ми се изправя косата. Колкото и безинтересна да беше ваканцията, пак со беше ваканция. Ъгх, сетих се, че имам нови обувки, да не повярва човек. Едни пантофки от deichman или там както се пише. И ъм, това е. И си заповядвам да пиша по-често пък.