This summer.

Aм, така де. Мразя лощите спомени. А преоблема напоследък ми е, че нямам никакви спомени от това лято. Да, вярно е, че на моменти ми е било много забавно или самотно, но за мен това си бяха 3 месеца почивка, които бяха напълно пропиляни. Ама наистина. Ако можех да върна времето наад наистина бих искала да направя толкова неща. Не съм направила нищо, за да покажа на моите хора (семейството и приятелите) колко значат за мен. Миналото лято беше различно. Беше ... смислено. А това беше повече хаотично и неразбираемо.

Но за това пък обичам равносметките. Да, точно така. Моментите, които просто ти идва да обобщаваш ли обобщаваш. Е, ще се постарая този пост да е такъв.

Let`s start. От началото на това леко извратено весело лято xDD . Такам. Юни. Ахам. ... Ако трябва да сме честни не си спомням много. Имаше интриги. И лъжи. И лицемерие. И така познатото на всички "говорене зад гърба". Имаше предадени имаше и предатели. И такива, които бяха принудени да избират между други хора, естествено с помощта на изнудването. А от добрата страна имаше много истински смях. Много усмивки. И 3-4 влюбвания. xDD Една екскурзия. Много яка ако мога да кажа. Уникална. Това е думата. И според мен за всички ще остане незабравима по едни или други причини. Колко лични, колко не, не е моя работа.

Юли. Месецът на морето и пазаруването. И шляенето по улиците. Просто правенето на нещо, за да убием скуката. След това моренцето. 2 седмици на море. Непрекъснато сме някъде, прибираме се, само за да спим. Обикалянето и "О, майчице, ще умра! Това е уникално сладко!" и всичко. Плаж. Мореееее! Музика. След това вилата. Всичко беше много уникалноперверзновесело. С едно изключение. Не беше там. Но, както и да е. Ще се видим септември и това е причината, заради което искам август да свършва. А сега - по същество. Юли мина бързо. Някак си неусетно за мене. Особено времето с вас хора. Обичам ви всички, и наистина исках да ви го покажа, но...някак си не намерих подходящото време. За което искрено съжелвам. Знам, че вие си го знаете, но аз все пак исках наистина да ви го покажа чрез действия, а не просто така.

Месецът с наклонности за край. Август започна с още моренце, но този път избираме северното черноморие. Балчик, за да сме по-точни. Ам...там наистина нищо не се случва. Нищичконищичконищичко. Скука, докато не открих мощта на домашното кино. И докато не разбрах, че братовчедите ми са гледали Клюкарката по някоя от телевизиите и много се въодушевиха като разбраха, че го гледам. И докато не разбрах, че да обсъждам с мама Роб и Крис било забавно !! xDDD Като цяло беше яко начало. След това пак София. Беше изключително странно да се върна. Всичко, което познавах като пръстите на дясната си ръка, ми беше изключително непознато. Но изключително приветливо. Всякаш квартала ме е очаквал. Чувството е ... не мога да го опиша. Много е приятно. Да се чувстваш пак удома си. След това ежедневието се очаква да те връхлети, но не е така. Или поне не съвсем. След прибирането всичко си дойде постарому. Седене навън. Шляене. Много е яко когато знаеш, че няма никой, който да очаква нещо от теб. Да знаеш, че можеш да правиш каквото си искаш или... ъхх.. идеята е ясна. :)

И така дойдохме до ден днешен. Обичайните действия. Всичко пак е .. обикновено. И точка. Това беше. Великото лято, което очаквах, отчасти беше такова. И нищо не може да се върне, за жалост или за радост, така е.

Лунното човече ^^

but you can`t keep the bad girl down.

aghfndskjfvnsdjc.

Гледам Клюкарката и се лигавя. Нищо ново. А, да. Вчера с братовчедка ми реблогвахме в тъмблър като откачени. Беше много яко. Ам, да. Цял ден нищо свестно не съм правила. По едно време се обадих на овците от вилата и ми беше някакво мега якото да ги слушам как се бият за телефона :3 Моя човек се е решил (най-сетне) да се обади на тях и да им каже, че ще идва някъде през септември. Онез двамата още си се натискат и изобщо не обръщат внимание на човека дето ги събра. Абе като цяло социалният ми живот sucks. Както обикновено. Гери днеска напъваше да излизам, ама аз пък трябваше да си чистя стаята. rawr. Мразя да чистя, а още повече мразя, че не съм била тука месец и сега всичко е потънало в праххх. Гадост.

Започвам да му виждам края вече на лятото. И това не ми харесва изобщо. Ъхх, мамка му, остава още само 2,5 седмици до 15. Ужас. Новото даскало. А и да ще има две от тея от 33, ама защо точно тях бе. Никога не сме били близки. С едната, Савана, сме били заедно 4 години, ама какво от тва. След това като се разделхме и край. Контактите се разпаднаха. А с другата, Виктория, сме ходили много години на танци и сме се знаели от мноооого време, ама никога не съм имала дори един, да ЕДИН свестен разговор с нея.

Това лято е най-празното. Чаках да се видим с мойте хора, ама не бяхме всички. Беше тъпо. Но беше и уникално. Е, беше тпо, защото само азе си нямахме с кой да си прекарваме цялото време. А понякога просто си седях сама. И беше тъпо. Но ако всички бяха лигави, заради мене, (няма нужда от аплодисменти, лигавщината е вроден талант! xDDD ) ми беше гот. Нямаше цепене и беше яко. Ем какво да кажа.

Това беше най- ... контрастното лято от всички досега.

[27.08]

Dancin' in the dark.

rawr.

Йейп. Пея си dancin' in the dark и си танцувам наоколо. Кефче. И home alone. Велико. Жалко, че днеска си тръгваме. Ъъъ, да. До вчера исках да съм в софия, но след като разбрах мощта на тонколоните на домашното кино тука просто се пристрастих. Мда. От 1 час насам слушам песничката и се мятам на дивана и скачам наоколо из хола. dkvnwdjbvhsgrd !! А,  да. Да не забравя да спомена,  че докато всички са на плаж и разходка след това, мене ме "боли корема" цял ден и си останах вкъщи.. Ъ, да така е от 5 часа и 1/2 и изгледах remember me, into the wild и friends with benefits и се кефих здраво. Пищях, смях се, крих се, пак пищях и се смях.

След това си пях 2 часа здраво Парамор и така. Абе няма скука. А и бтв, по пижама се гледа филм най-яко. Лично изпитано днес!! xD Ъм да, сега мебелите подкачат под ритъма на де-де-де-де-денсин ин дъ дарк !! rawr. Яко ми е бе и това е. Ъм сега мисля да послушам малко някакви денсващи песнички и да си денскам из апартамента и да не ми пука, че съседите ме гледат.

А най-интересната част от деня беше като се обадих на мама по телефона и нали тя има видео връзка и така аз я гледам и и се обяснявам колко са яки римембър ми и инту дъ уайлд и колко е бил велик Робчо и колко била жестока роклята на Кристен на еди-кои-си награди и тя ме гледа с един много странен поглед, който май беше смесица между тези неща:
1. Ъ, да, вече няма грешка. Детето ми напълно откачи. Дам. Хлопа и дъсчицата нещо. И то яко и хлопа дъската.
2. Защо ли Робчо ми звучи като име на рибка?
3. И кой е Тъмблър?
4. Коя е тази и какво е направила с дъщеря ми?
5. Крисе, ако не си поемеш дъх скоро просто ще биеш някой световен рекорд за казване на възможно най-много думи за най-малко време...

Ъм, да. xD Подобно. Абе як разговор. ;dd Ъх..ще се връщам към обичайните занимания, така че ще приключвам с лаптопа.

~ Just addicted

Not ready to make nice.

Най-хубавото в живота и характера ми . Хмм.

Като начало бих казала семейството. Родителите ми са ме обичали и ще ме обичат въпреки всички простотии и грешки, които правя. Въпреки всичките ми недостатъци, те винаги ще ме обичат като своето дете, независимо дали съм на 6, 13 или 20. А и аз ги обичам, въпреки че понякога просо говорим на различни езици и сме в различни епохи.

Второ. Приятелите. Кои истински, кои не, винаги съм имала някой, на който да разчитам, че ще ме подкрепи в каквато и да е ситуация, била тя и скачане с бънджи или кукуване на чанта на Версаче. Е, да, тези неща никога не биха се случили, но приятелите ми винаги ще са с мен и аз ще мога да знам, че съм в състояние да разчитам на тях.

3. Израстнала съм с мисълта да обичам животните и да уважавам хората. Винаги е било така и колкото и да мисля по този факт, толкова повече се убеждавам, че това е трудно се вглъби на едно дете, така че или го имаш, или го нямаш.

Ъмм..4. Тук ще кажа, че най-прекрасните преживявания са започнали на вилата с компанията. Винаги съм искала д абъда част от нещо, а там се вписвам идеално. Всички, цялата компания сме приятели, ама наистина истински. Въпреки всичко през което сме минали пак сме заедно. а някои са леко заедно-заедно, (Ъ, някои ще схванат, други не, ама айде.. xD) ама айде. Пак се си ние. Лудички по природа.

5. Доста велики дни са свързани с моловете в София. Пето. Пазаруване. Обувки. Чанти. Дрехи. Аааа!! Като цяло - кеф!! Ами да. Обичам да пазарувам. Да се шляя безцелно по витрините с безкрайно скъпи парцалки. Проятно е. Релакс, аха. Точно това е, да обикаляш и да разглеждаш и да не правиш нищо, което да те свързва с света извън стъклата и бетонните стени. Под флоуресцентните лампи и по лъснатия под можеш да бъдеш всеки и точно това ми харесва.

Шесто се подрежда морето. Както при моловете, на морето се откъсвам от живота за кратко. За почивка далеч от всички, които познавам, само със семейството. А когато влезеш във водата всичко замира за стотна от секундата и пред теб има безкрайна синя вода. Кристална и някак си притегляща те в ледената си прегръдка. Еми да, успокоява ме. И наистина ме откъсва от света. А плажа. О, плажа. Толкова обичам мириса на море, слънце, лосиони и мазила с всевъзможни аромати и вятъра. Това е като тръпка и след това всичката обстановка те обладава и обгръща и..ти е приятно.

Седем. Горите. Планините и всичко зелено. Обичам дърветата. Особено горите. Гъсти или не, пак ми е адския кеф когато просто наистина се луташ без посока, но не си уплашен. Просто си доволен и леко опиянен от мириса на смола, кора на дървета и зеленина.Просто вървиш, а на някоя поляна спираш и се оглеждаш. И всичко е идеално. Да вярно, само за един миг, но го има момента в който всичко е на мястото си нама как да стане по-добре.

Това е всичко засега. Айде, утре може да драсна още нещичко, защото пътуваме към София!!

Айде поздрави, Крис ^^

...of losing what I never found.

В продължение на 2 поста ще пиша за най-гадните и най-хубавите преживявания в животеца ми, защото няма нищо интересно около мен откакто съм в Балчик.

Хората и всичко останало, които са предизвикали най-гадните преживявания в живота ми.

Е, те наистина са адски много. Като започнем от началото на живота ми, първото е, че се запознах с една адски дволична нещастница. Еми тя може и да не е толкова ужасна, но когато бяхме "приятелки" тя беше просто една отвратителна кучка, каквато е и сега, а и не ми се вярва изобщо някога да се промени. Но се надявам повече да не съм пак тая заблудена овчица, тичаща ѝ по гъза.

Второто е, че никога не съм имала куче или котка. Е да, някои ще кажат, че такова животно не се отглежда в апартамент или че те котките и кучетата не валят от небето и изискват грижи, да, знам го, ама аз наистина имам нужда да си говоря *колкото и странно да звучи* с някой, било то и животно. Това е, защото гореспоменатата дволичничка най-нахално ми отне вярата в хората. И оттогава никога не съм се доверявала истински на човек. А аз съм сигурна, че животните няма да ме съдят или да ме издават. Знам, че звучи все едно съм пълната откачалка и честно, ако го обърнем на майтап, наистина съм малко луда и мноооого странна, особено за хората, които не ме познават. Другите просто свикват.

Трето. Лошият ми навик да отблъсквам хората, които са ми близки. Просто винаги ще намеря нещо, което да ме дразни в даден човек и след това ще направя някоя остоумна и иронична забележка. А това много обижда хората. А след поредната доза напълно скапан сарказъм всички ме мразят, или не точно мразят. Просто се чудят кога говоря иронично и кога говоря това, което мисля, а това е много трудно за разгадаване, защото границата е мноооооого тънка.

4. Всъщност това е много усклончиво понятие. Лъжата. Мога да лъжа. И тъй като доста неща не са ми позволени, аз лъжа, че не съм ги направила. Това е много голям проблем, защото колкото и да се старая да се покривам, все някога трябва да изляза на чисто и да кажа истината. За жалост. Да, за жалост, тя ми носи много неприятности, защото обикновено лъжа за неща, които са важни за един или друг. И по този начин си губя доверието в хората, които наистина ценя. А това е важно, колкото и да се опитвам да го пренебрегвам. Все някога идва една шокова вълна, в която някой е разкрил, че съм предала доверието, което ми е дал, а това води до някаква досадна депресивност, която често плаши хората, защото не казвам нищо по която и да е тема.

Петото е, че трудно разбирам хората. Просто така. Не знам кой какво ще направи в следващия момент. Бих искала всичко да е по-просто. Светло. Но не се оплаквам. Знам, че живота е труден, и какво ли още не, но все пак ми се иска понякога да се гмурна в неведение, като в някой сапунен филм, където всичко е дълбоко, но същевременно светло и всепоглъщащо. За мен не е трудно да отгатна емоциите на хората. Просто ми се оттдава. ако някой се сърди, аз го знам, независимо, че може да не си личи от пръв поглед.

Всичко е много хаотично и трудно за схващане, но аз също съм такава.

See you later..

Много water, няколко изцепки и един рожден ден..

AAA !! Пуснаха фонтана !! Йейй !! Преди 5 минути ми звъннаха и сега е ъъ..аааааа !! Много ми е кеф. Беше dfvhjjvhvk !! Урааа !! Айде след малко ще пиша, че бързамм...

Хейй, ъъъ...отново. Супер си изкарахме, Скачахме, направихме се не мокри кокошки или свежи зелени салатки, както каза Влади. xD След това, както сме мокри всички у нас за поредна порция епизоди. Когато вече изсъхнахме - пак за фонтана. И пак мокри. След това всички се метнахме на колелата и пред полето до язовира. Там лигавщини и пак лигавщини. След това се разотидоха да ядат и останахме с Криса и Пешо и естествено, вселената има много извратено чувство за хумор, особено изразено към мене, и тея двамата ми се натискат ама пред очите ми бе..аз си викам, че са някакси адски перверзно-сладки в същото време, ама накрая не издържах и простичко има казах да си вземат стая. И после докато си тръгвах Петър имаше нахалството да пита "а ти какво, да не би да предлагаш??" И аз, с моите велики изцяпки виакм "Абе я си го ............"  и и тримате се спогледахме и избухнахме в един такъв велик и толкова бурен смях, че няма накъде...

А когато се успокоих достатъчно, се метнах на колелото и към центъра. Нямаше никой и ми беше някакво много носталгично и реших да си легна на улицата. Лежах и не мислех за нищо. Ей така. Сама. В 11 или 12, така и не разбрах.. xD Ама по едно време ми се наби в главата Монстър и както си лежа и си пееея с цяло гърло. Добре че наоколо нямаше никой, че щеше да ме сметне за адски мръднала. xD Не че не ме знаят ама айде.

А и да не забравяме, че идната седмица ще съм няколко дни на Несебър и на Бургас и след това до 23 съм при леля ми и чичо ми на Балчик...

Ъмм..нямам нервички да пиша нов пост и затова ще продължа тоя.. Вече е 15.08 и чакам братушките да се върнат и да си продължим морето. Ъм, да. В Балчик съм вече. И зяпам тъмблър и фейсбук. И.. Хепи Робстен Дейй !!! ^^ Ъмм.. нещо забравям.. Е, ще се сетя после. А, да днеска ще ходиме до Добрич да разглеждаме и ще си взема очила. Най-сетне.

Честит Рожден ден, Чокии!! (малко е на патерица, ама айде. xD) Значии..пожелавам ти никога да не затворят тъмблър, тъй като той е адски важна част от живота ти, пожелавам ти дъъъъълги часове лиготия и фенгърлване по Робчо и Робстен като цяло. Ъ..идеите ми се изчерпха, но идеята е ясна. Е, ЧРД !!

~Kрисс

The only hope for me is you.

Чао, чао, моренце!! Беше много забавно и приятно и какво ли още не. Но всичко свършва, за жалост. Но затова пък от довечера започва друга чудсна част от лятото. Вилатаааа!! Каквото и да е ставало досега ще бъде на заден план в живота. Сега важното е да си изкарам най-хубавите 2 седмици. Да бъдем всички заедно, да лежим на пътя, да се майтапим, да се държим като деца, както никой не иска да ни вижда. xD Искам пак топли дни, пак тичане в дъжда, скачане в локви, чипкане в рекичката, гонене с Мичко (ГИГАНТСКИ... пинчер  ;dd), каране на колело, падане, ставане, и пак същото. Е, много очаквания и желания, ама не от мене зависи всичко това. Е, поне ще е безгрижно. ^^

Пс. В колата съм и няма да пиша дълго, защото почти стигнахме

Крисс ~

[01.08.2011, 11:38]

Internet, sun and Robsten.

Адски много съжалявам, че не писах толкова дълго време, но се оказа, че аз, със моите върховни мисловни дейности съм си забравила зарядното за лаптопа. И сега е мъка. С една приятелка и менкаме нейното зарядно и така. Ох, късно е, нашите спят, на тъмно съм, трябва да спя и внимавам да не ги събудя. Абе най не ме чуват, защото отвън има някакъв адски шум. Е, все тая. А, да не забравя да спомена, че тея дни беше якичко. Първо 1 седмица с малката ми братовчедка и семейство. Копаене, ровичкане, бой с пясък. Моренцеееее!! Спокойствие и адски фън. След това 1 седмица с Тедито !! Sweet... цял 1 човек на моята възраст. Е, какво да кажа. Кефчее. Every day, ама без прекъсване - прибиране в 2 или 3 часа. Всяка вечер в Теди гледахме по 3 епизода от Лъжкините и беше... xnsjhrfnbvdhg !!

Вече обичкам сините очковци by the way. ♥ И адски почнаха да ме кефят Спенсър и Тобии !! Ъхх..много емоционално е тука. Или лигаво. Всеки има избор.. Ама повече е лигавотоооо !! Пак си пуснах Комик-кона и anrkkjsv ## !! Леле колко кютт бяха Крисето и Робчо. А, да. Вече обожавам негово величество Робб ^^ Дам. Самичка си го заобичах и така сега ме кефят адски и двамата. I really can`t find the right words for my condition right now. dnvfjsan !! Ъхъм. А да сега си спомних да кажа че преди година започнах да пиша книга. ъ, да. За личното ми ползване е. Ама след като тея моите мушмуроци ми изчетоха дневника от кора до кора може и да са я започнали да я четат ама тогава аз дойдох и така. Ъмм. Загубих си мисълта...

А, да. Значи за момента гледам 3 сериалаи ще започна скоро Glee, щото много ми го хвалите от ляво и отдясно и ми е адски интересно ^^ Първия го чакам още от ехее.. Е, как кой. Дневниците на вампира. Чакам срядата за новия епизод на Лъжкините. Чакам..ъъ да спра да пиша и да си пусна 5 епизод от Клюкарката. И така. А и да си дам оценката за всички. TVD - 150/10, по обективното ми пристрастно мнение.. ;рр . Малки сладки лъжкини - 100/10, заради адската мистерия и всичките игрички дето адски ме кефят и дразнят, в същото време. Клюкарката - 200/10. Вече тоя сериал адски ме кефи. Няма равен, щотууу... Еми някакво яко е, интриги, тайни и пак тайни. Ама леко почва да ми дожалява за Чък. Гòркия ( xD ) си иска Блеър, ама го е бъзе да ѝ каже, че я обича, в което съм адски сигурна, че е истина, щото..ем само вижте как я гледа. И все иска да бъде с нея. Не може и тръгва с други. И само защото го е страх от това какво може да стане, ако тръгне сериозно с нея. Знае, че трябва да се промени, ама кво да се прави..като баща му е такъв, какъв ще да е той ?? Е, нищо. А, и да. Нейт. :3 Сладур. Преди не го харесвах, ама вече изведнъж ми се вдигна в очите. ♥

Ps. Последните 2 снимки, които са на публикациите са made by Теди и са made froм Крит, Гърция.

Fangirling !!