going away

Няма да ме има за около седмица, защото ще ходя на гости на леля и няма да мога да си взема лаптопа.. 

А сега съм много ядосана на стефан и мони, че ме зарязаха сама тук и отидоха на море. Айде на стефан може и да му простя, защото го познавам от много време, но мони ми е приятелка от скоро и незнам. Аз съм им дълбоко обидена.. хD

Искам да кажа нещо интересно, но тук нищо не се случва. 

k, bye.. ще пиша как съм си прекарала при леля и дали е имало нещо   по-интересно.

i know what you did last summer

Искам другото лято да си намеря нещо, което да е било значимо през лято 2012. Искам да не седя в blogger и tumblr толкова много, защото това ми убива всякакво желание да излезна навън. А искам да има нещо по-запомнящо се от това да пищя на Криса и Петър to get a room..

Мда. Днес пак не ме викаха да излизам, затова бойкотирах всички и си излезнах сама с колелото и карах до Милево, съседното село. Беше някак си яко, но се почувствах супер голям loner, който никой не го обичка. Хих, ама то си е така.

Догледах си 5ти сезон на tree hill и сега искам да се прибера унас и да си изтегля 6ти и 7ми сезон и да си изгледам 3ти сезон на skins докрай че имам още няколко серии, и.. това е от днес...

It's summer but I feel like it's winter.

Деня не беше зле. Ходихме на басейн и после зъзнахме, защото си беше хладничко.. Калина пускаше чалга и аз си пусках audioslave и fall out boy на слушалките и тя супер много се дразнеше.. Беше ми кофти, че Мони се разболя и не дойде да й надувам главата с paramore и да я карам да пее с мен. След басейна, е беше си тъпо, защото ходихме на кафето в центъра и нямахме какво да си кажем. Както винаги. Незнам простокак през всичките тези години никой не се е променил. Може да са станали по-големи, но са си със същия характер. Никой не е станал по-добър или честен. Ама сега наистина не и е до това да ги обсъждам. Боли ме главата супер много и братовчедите искат да излизаме "да се разхождаме" из центъра на Първомай, а аз НЕ ИСКАМ!! Какво ще правя там? Ще зяпаме бабичките седнали на центъра и така докато стане тъмно.

Преди малко си говорех с Герито, и тя ми дигна след 74тото повикване от мен. Хихих, преди аз не вдигах. ТЯ сега има късмета да е на морето и да си се пече на плажа и да си се къпе в морето. И е в Поморие. Абе късметлийка, какво да кажа. Мен много ми се ходи в Бургас и във Варна. Да си се пошляя с Влади или Ники и да си се лигавим. Ама не. Седя си на вилата и нищо не правя. Както винаги. Е, поне понякога се сещат за мен и ме викат да играем баскетбол и футбол, ама никой не иска в дъжда да излезе и да се разхожда в гората вечерта.

Да се надяваме да не съм болна още утре след басейна днес защото не беше много топло, но поне си заслужаваше. Голям смях падна, когато с Калина бутнахме Дани във водата. И после тя си върна тройно, но беше забавно поне. И имаше слънце. Което си беше постижение, защото няколко дни почти не се показа. Но го имаше, няма как да лъжа. Ама сега ми е студено. Много. Облякла съм се така, все едно е есен. Дълги ръкави суичър и дънките с които ходех зимата, защото са си доста дебели.. Да разбрахте идеята. Студено ми е. Край.

random depression songs.

Хъх, искам да си имам нормален животец.

Цял ден слушах депресарски песнички и си пеех като идиот. Пуснах си the notebook, ревах, бях too emotional през целия ден и сега ми е криво. Никой не искаше да излиза с мене днес и това май ме депресира още повече. А някъде към обяд не спрях да пускам trading yesterday-shattered.

Няма да пиша дълъг или дори среднодълъг пост. Ще е кратък и безсмислен, но нали искам да се отчета че още съм си тук, а не съм се загубила в музиката тотално.

k, bye.

the london 2012 olympics.

Точно свършиха олимпийските игри на 2012. И изгледах церемонията по закриването им с Влади и сега..ми чувствам се сякаш съм свършила сериал. Незнам какво да правя с живота си повече. Не, честно, наистина незнам. Когато нямах нещо да правя, си пусках бнт1 и хващах ту баскетбол, ту волей, ту някой друг спорт и си ги гледах с кеф. Какво друго да кажа.. финала ми хареса, защото беше шареничък и як и имаше музика и take that и накрая имаше много бразилски танци и песни и беше много .. грандиозно. Особено накрая когато загасиха огъня беше много яко щом то се разгъна и стана като цвете и после изгасна. Красиво беше.

Вчера бяхме на киното в Пловдив и гледахме спайдърмен. Беше много лигаво да гледам пак как Ема и Андрю си се натискаха и беше сравнително старанно да го гледам пак, но пък беше много забавно да сме само трима в цялата зала. Разревах се наняколко пъти посред филма, нищо че няма много тъжни моменти, но idk, i was emotional, that's all! След това се прибрахме и плющеше такъв дъжд, че просто не е истина. Крихме се под паравана на магазинчентето на центъра и седяхме там около час и нещо за да поспре. Много исках да си купя книги, ама парите бяха драстично намалели на колосалната  сума от 20 стотинки и накрая просто се прибрах.

Онзи ден се загледах в някакво totally random audioslave video, и реших да им дам шанс. ОЧаквам да намеря още някакви групи, които да ми отвличат вниманието през ваканцията aka endless nights rebloging in tumblr.

'Cause I'd never say no to you.

БОЖЕ МОЙ НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ ЧЕ СЪМ СТАНАЛА В 4 И ПИША ПОСТ И НАЙ СЕТНЕ БОЖЕ МОЙ НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ ЧЕ НАЙ ПОСЛЕ ДОЙДЕ ДЕНЯ В КОЙТО ЩЕ ОТИДЕМ ЗАЕДНО НА КИНО И ЩЕ ВИКАМЕ ПО АНДРЮ ГАРФИЙЛД И ЕМА СТОУН И OMGOMGOMG ЩЕ ПОЛУЧА ИНФАРКТ УМИРАМ УМИРАМ БОЖЕ ЩЕ ГЛЕДАМЕ СПАЙДЪРМЕН И ЛЕЛЕЛЕЛЕ МАЙКО ЩЕ СИ ВИКАМЕ И ЩЕ СЕ ЛИГАВИМЕ В ПЛОВДИВ И ЩЕ ВИКАМЕ И ЩЕ ПЕЕМ ПО УЛИЦИТЕ И ЩЕ СИ КУПЯ КНИГИ И ЩЕ СИ ГИ МИРИША И ЩЕ СИ ГИ ЧЕТА НА ПОКРИВА И И ЩЕ СИ ПЕЕМ И ЩЕ СИ СЕ ЛИГАВИМ

Така. Днес ще ходим на кино в пловдив с влади, ники и мони и ще гледаме the amazing spiderman и ще си се лигавим и ще си пищим и ще си купя книги. А те ще си връщат с чалга и някаква противна румънска поп група, която знаят, че ми лази по нервите, но ще отвръщам на удара с много, много fall out boy. Така им се пада, щом ще се държат така. Гадинки. Ама аз пак си ги обичкам. И влади, ники и мони, и fall out boy. Днес ще си изкарам добре и няма да мисля за всички останали, които много отявлено ме ненавиждат.

k, bye.

100.

Това ми е публикация 100. Ххах, как ли стигнах до тук.. ;dd Все пак това е много голям момент за мен. Няма как просто да го отмина. Днес съм мнного щастлива. Излезнах навън даже. Е, да,  беше на терасата, ама аиде. Голяма работа. Нали си бях с трите приятелчета, които си имам. Катерих се по дървото. От терасата направо на дървото. И там имаше джанкиии. И си ядохме, и мисля, че почти ги навих да почaнат и те да слушат fall out boy, което си е постижение все пак. Днес си обещах да напиша кратка и безсмислена публикация в 12 часа и после да си легна, за да може утре да ходиме пеша до спирката и после с влака до пловдив, за да ходим на киноооо. Дам. Мислихме да гледме пак the amazing spiderman, но нещо май няма да е това. Ще видим като сигнем. Хъх, пропускам и менкам букви, така че ако има много правописни грешки, не съм виновна аз, а щастието, което ме е обхванало. Оу, ам аз ще спирам, защото се сетих да звънна на Герито и това е засега.

baby, seasons change but people don't.

Хората са най-загубените същества. Убеждавам се в това за пореден път. Всеки ще ти каже, че иска останалите да са честни, но всъщност не е така. Истината боли, колкото и да не го осъзнават повечето от приятелите ми. И не само тях. Всички. Никой не иска истината. Искат да чуят това, което ще ги накара да се чувстват добре. Да се чувстват специални. Но истината не е такава. Тя е точно обратното. Тя наранява и поемаш огромен риск като я казваш, защото човека, на който я кажеш, може никога повече да не те погледне. Някои никога не биха простили нещо такова, което е странно, тъй като те самите са поискали да чуят истината. Проблема на цялата ситуация е че накрая ти оставаш виновен. В случая аз.

От два дни ми е много скапано, защото съм сама. И този път не съм самотна. Наистина няма никой около мен. Съвсем сама на вилата. И то заради истината. Хората ги е страх да я чуят, особено ако идва от някой близък до тях. Тук никой не е различен. В смисъл, странно ми е, че вече почти не се виждам с приятелите си заради рождения ден на Лили. Тя прецака всичко. Просто незнам как я считах за най-добрата си приятелка. Не очаквах да се държи като пълна кучка, заради някакви глупости. Не разбирам как могат да бъдат такива използвачи. Половината не искат да ми говорят само защото бях единствената, която каза истината. Това няма никакъв смисъл хора. Много се дразня, защото чак в последствие осъзнах, че ако в онзи момент на рождения й ден я бях излъгала, нямаше да съм сама сега. Ама кой да мисли бе? Аз тая глава за какво я имам незнам. И сега ще излезна голямата лъжкиня, но всъщност не съм. И точно за това губя всички.

Don't pretend you ever forget about me

We don't fight fair


Чакам да ми се изтегли последния албум на Fall Out Boy и да си изтезавам плеъра с още техни песни. Напоследък са единствените, които ми влизат в положението. Добре де, не е точно така. Всъщност сама си се излирах от Влади, Симо и Ники, които май са единствените ми останали приятели от тук. Те искат да излизаме, да ме разведрят. Но си имам нуждата от самоизлекуване. Не искам и този път да се сдухам и да се затворя в стаята за още една седмица. НЕ. Ще си слушкам Fall Out Boy и те ще ме оправят. Имам нужда от време. Това е всичко.   Колкото и да се опитвам, дизайна не ми се получава така, както го искам. Така че няма да го пипам изобщо. Нека си остане скучен и кафяв. Ама ако някой има идеи как да го направя може и да пробвам.

Just forget what you've heard.

Голяма съм лигла. знам, че от утре съм на вилата, а се чувствам ужасно че оставям морето, но пък и не спирам да бръщолевя как ми липсват хората от вилата. Не аз не мрънкам, неее. КАкто и да е. Ще гледам да си напиша няколко поста за морето, за да спре да ми липсва, а после още няколко за вилата, за да не ми липсват. Ще си пиша колко яки бяха 2010 и 2011, и как това лято мина още по-бързо и беше още по-скуччно от предишното. На 15 септември очаквайте да оплаквам лятото, да поствам глупости за това колко ми липсва и как не искам да съм 9вети клас. А всъщност сама си го пропилях с безцелно реблогване на гифове в tumblr, мрънкане как не искам да си тегля tree hill, ама гадното качество в vbox7 ме убива, с мрънкане че искам на море, а когато вече имах море, исках на вилата.