fyi.

Напоследък мисля за толкова много неща, че имам чувството, че черепа ми ще се пръсне всеки момент. А не е да кажеш нещо смислено, ами са пълни простотии. А трябва да спра да премислям всичко, защото не всичко в толкова сложно, колкото си мисля че е. Правя си всичко толкова заплетено и сложно, а всъщност хич не е така. Несъзнателно се питам какво ще стане ако направя това или онова и това ме изнервя ужасно много. А трябва да спра. Но незнам как се спира нещо такова. А може и да нямам желание да спра, не знам точно. А и няма кой да питам за него толкова безсмислено и трудно в същото време.
Голям проблем ми е, че непрекъснато си намирам оправдания. За каквото се сетиш. От това защо съм гледала еди какво си, до това какво мисля за даден човек. Искам да не правя това вече. Изнервя ме ужасно, а и не мога да до намирам извинение за всяко нещо, което правя. Но някак си се чувствам длъжна да кажа защо мисля така или защо правя определено нещо. Мисля си, че може би ще остана неразбрана, че ще изглеждам странно. Нямам си и на идея защо се държа така, не знам детинско ли е, или какво, но щом започна да се оправдавам и обяснявам, всички спират да ме слушат. А пък аз се сдухвам и ми става много тъпо, защото наистина искам да се променя.

Днес за първи път с Гери си говорихме от много време насам. Ама си говорехме истински, а не както обикновено. Откровено, а не плоско и безсмислено. И някак си се почувствах много носталгично, сякаш още беше 2011 или 2010. Тези години бяха хубави, но тогава не го осъзнавах. Мислех си колко по- хубаво щеше да бъдещето. Е да, да, ама не. Сега всичко е по-сложно. Но незнам дали бих искала да бъда онова момиче, което отдавна се е загубило някъде по пътя. Сега, дори при всичко, което смятам за сбъркано, незнам, не бих се върнала тогава. Та, по темата за първи път от няколко месеца почувствах гери като приятелка, а не само като позната. Знам, че и двете сме се променили много и трябва доста да се стараем да си опазим приятелството, защото като се виждаме един път седмично, е трудно да запазиш връзката, която си имал някога с даден човек. Но ако и двете се опитаме мисля, че може и да си останем много близки.

Тотално off-topic, вчера за първи път в живота си ядох нутела. Believe it or not, не беше нещо толкова уникалностъписващо вкусно, но поне бурканчето е сладко. И само за информация, не казвам, че не беше вкусно. Беше супер на вкус, но не бих дала още 5 лева за втори буркан. Не мисля че си струва, като знам откъде да видя как да си го направя сама.

И незнам как да приемам факта, че през последния час на repeat слушам кавъра на skinny love от ед шийран. Депресиращо или успокояващо?
И btw, гледах 'аз, проклетникът' тъй като тез прекрасни жълти човечета са нечовешко сладурски и филмчето беше екстра.

баба марта+some things to say.

И така, първата ми публикация за годината е на първи март. Не знам как го реших, но тъй като нямах идеи или дори така да се каже желание да се оплаквам, го отлагах винаги за следващия първи и така си и остана. А сега нали ми е дошъл мерака да пиша през ден или дори, дай Боже, всеки ден, въпреки, че ще са кратки простотии, ми става ми едно такова хубаво.
Та, честита Баба Марта на всички, и ви изпращам виртуални мартеници на всички. Знам, че е много дебилно, но с Поли днеска раздавахме на малките деца мартенички. Нещо имахме нужда да се почустваме добри някак си. А това й беше последен ден в това даскало и ми не мога да обясня точно какво ми каза, защото честно казано понякога леко забравям да слушам какво ми говорят останалите. It isn't personal, just so you know. ;d
Така де, досега годината не започва с блясък и слънце, което леко ми съсипва високите очаквания за нещата, които искам да постигна, но пък идеята, че няма нищо интересно някак си ми вдъхва спокойствие, че не всичко се променя със скороста на светлината. If you know what I mean.
Да не забравя да спомена, че наскоро открих, че вече се обръщам кум себе си на английски, което ми се стори супер образователно. А всички останали просто ме гледаха супер странно. Което беше, как да го кажа по-деликатно, обезкуражаващо. Но, since i'm so stubborn, това не ме накара да спра. И не, не си говоря сама in public, а само когато ми е крайно скучно пред лаптопа. Тъй де, без да изпитвам търпението на хората около мен с дебилните си проблеми, изтезавам себе си. So funny.
Започнах да гледам и glee, изцяло на английски, без субтитри. И сериозно си шипвам финчел, just saying. Ама пък сама си се измъчвам сега, защото както всички знаем, не трябва да четеш какво пише в уикипедия за сериал, филм, книга, etc. защото много яко ще си прецакаш цялото изживяване. Но очевидно тогава съм била as dumb as a post, защото знам че в 4ти сезон всичко ще е някак различно и т.н., а мнението ми за промените е непостоянно. И определено се чудех дали да гледам 3ти сезон въобще, защото 2ри завърши толкова хубаво и добре за всички, е почти, но пък бях толкова любопитна, че ми трябваше само пет-минутен разговор с Лори, която е гледала 3ти и 4ти, за да го изтегля и да започна да го гледам. А btw сериала е супер интересен, а моментите, когато знам някоя песен и като се разпея..*гледа миловидно и пърха с мигли* ми става едно такова хубаво на душата. Абе "изпълва те топлина", ако мога така да го кажа по-литературно.
Тъй де, първи пост за 2013, да ми е честит. И баба Марта и всички останали празници и те да са ми честити и не само на мен и на всички хора, случайно попаднали на тази страница.
Айде всички да са здрави, весели, щастливи, с богат социален живот и там каквото те си знаея, че искат.