note to self: click save after every sentence.
За трети път започвам този пост. Бях написала толкова много, че чак аз се очудих, но тогава кликнах някъде и blogger ме изпрати на майната си, натискам back и с тайна надежда поглеждам, а мястото за думите е празно. Издивях. А беше толкова хубаво написан! Ще го пиша довечера. Сега трябва да си вдигам парцалите и да ходя на плаж. brb.
Идеята е че ми е много кофти задето не честитих рождения ден на чоки, по какъвто и да е нормален начин. Така че, ок.
Крисе, честит рожден ден! Дано през тази година намираш повече причини да се усмихваш и дано лятото ти мине по най-добрия възможен начин. Дано да си less depressed, и да си намираш причини да продължиш да пишеш, защото ме инспайърваш и аз да продължа да пиша. И това е всъщност. И пак си казвам извиненията, че не го честитих по-рано, но честно казано в блога е много по-добре от да речем facebook. Защото депресира. И да, off topic. So happy sixteen years, нека продължаваш да си този готин човек, пожелавам ти да четеш повече и дано някой ден се видим на живо. ;3
