Disappointment.
Нали знаеш онова усещане? Когато знаеш, че ти би дал всичко за някого и да усетиш, че ответната реакция никога няма да бъде същата. Боли, когато те разочароват и това чувство трудно си отива. Дори и най-малките неща могат да оставят голям отпечатък върху някого. И да, в по-голямата част от живота си съм била разочарована от близките ми хора, защото винаги боготворя останалите, като подкопавам себе си в процеса. И когато те направят грешка или истинската им същност не е това, което съм си представяла се разочаровам от тях и започвам да се съмнявам в собствената си преценка.
Още по-болезнено е когато сам разочароваш себе си. Когато знаеш, че би могъл да направиш много повече, да се справиш много по-добре, но по стечение на някакви обстоятелства нещата не са се развили по начина, по който си искал. Да слагаш прекалено високи критерии за себе си не е нормално за един човек и най-често някой друг е подтикнал това разрушително поведение. Веднъж перфекционист, винаги перфекционист. Не го пожелавам на никого. И това не значи, че трябва да си старателен и последователен, това е желанието всичко да стане точно така, както ти сам си го представяш. И когато се случи нещо, което се разминава с твоите очаквания започваш да затъваш. Може да не говориш за това, но си разочаровал единствения човек, който е с теб непрекъснато, а именно себе си. И това разочарование се трупа и трупа, докато не прерасне в нещо много по-тъмно и зловещо.
Да знаеш, че не можеш да оправдаеш очакванията на едни от най-важните хора в живота ти е едно от най-шибаните чувства на тази земя. То е разочарование, то е болка, то е наказание, което сам си налагаш, което може и да е абсолютно безсмислено, но в даден момент е единственото, което можеш да направиш, защото се чувстваш отчаян и безполезен. И то може да е метафорично, в смисъл правиш си празни обещания, псуваш се наум, а може и да е истинско наказание, например отказваш се от нещо, което не се разделя от теб, например телефон/лаптоп, или може да стигне до крайност да удряш една стена в продължение на няколко часа, докато не ти посинеят ръцете и други. Да, може и да има хора, които се справят далеч по-добре с това, но това е моето лично преживяване от може би има-няма 17 години и засега не съм намерила по-добро от това. Лично мое мнение е, че не трябва да имаш високи очаквания, на основата на стари лаври, тоест ако в миналото си се справял добре, да кажем в училище, това не значи по никакъв начин, че и в момента ще се справяш добре и ще е края на шибания свят ако не изкараш шестица по нещо. Уау. Да, човек съм, благодаря за разбирането, няма що. Както и да е.
Stream of consciousness/rant за живота и други подобни.

Криси