5/14/2012

Happy news about some places.

by wannabe at 5/14/2012 0 replies
Аааааааааааааа! Преди да съсипя и този пост от самото му начало... да започна отначалото на седмицата. Като цяло си я прекарах в пищене на payphone и на още няколко песни, дето ги въртят по the voice и city. Имаше прекалено много дразнене на мойто Гери с Джъстин Бийбър. И да не останете с впечатлението, че го харесвам!! Не се понасяме с него, но новата му песен я пускат толкова често, че искам или неискам я знам. А и аз нали съм човек без много неща на главата и песните лесно се застояват в главата ми. А да добавя, че днеска докато пеех Дими установи, че ако искам мога да звуча по-мъжко и от него, но това няма нищо общо. По английски вече не пеем нщо различно от Адел и почва да писва, но на хора с толкова певчески потенциал като мене няма как да не е уважаван в нашите прекрасни творчески изпълнения. ;DD Считано по мои лични наблюдения, Гери много яко се е заплела в някакви любовни драми с Николай, с който бях от 1 до 4 клас. И го познавам от много време и го знам какво представлява, но това кой ще харесва си е лично нейна работа. Въпреки че ми иска някаква морална подкрепа е малко трудно да се оттърся от това, за което го смятам. Ноо като се има предви, че е готин и сравнително хубав и е забавен и такива неща, си има негативни страни също..но тази тема наистина не ме засяга, защото знам какво се получава когато някой друг те съветва какво да правиш с този, който харесваш и your relationships като цяло. Продължавам си с бавното, но славно гледане на one tree hill и засега съм на 8ми епизод от 2ри сезон. Ама като се замисля колко много имам още да гледам направо ми става лошо. Но ме хвана сюжета и няма пускане докато не го довлека до 9вети сезон. И мисля че до лятото може и да съм го изгледала. Но много ме дразни как тук и както и в the oc винаги главния герой (Лукас/Райън) е взет от his true love (Пейтън/Мариса) от някаква нещастна и много загубена Линдзи. Добре, да си призная - четох какво става с героите в следващите сезони. Или по-точно четох това на Хейли и на Пейтън, за да видя колко заплетени могат да станат отношенията им с Лукас. Но то там няма разплитане просто. Нооо много ми харесва сериала, нищо че е стар. Те са много хубави между другото. Старите сериали. Няма накакво противно дублиране на сценарий и идеи, на актьори. Нещо напоследък гледам да наваксвам с музиката, че.. *поема си дълбока глъдка въздух* малко занемарих музиката. Колкото и трагично да ми звучи не е напълно вярно, защото си слушкам послушно the voice и city , но нещо съм позабравила Тейлър и Парамор, затова съм си турнала снимки на Хейли и на Тейлър над часовника на основния екран на телефона. Да си ги гледкам и да ми напомнят, че трябва да си ги пускам по честичко. Друго, друго.. ем вманиячила съм се да си пея тази песен в часовете по английски и български, за ужас на класната. Нооо, какво да кажа - тогава ми идва музата да си развивам гласните струни. ;DD И Гери почна да се отчайва от мене с тоя мой музикален вкус никой не ми го харесва !! А аз почвам да се нервирам и става не толкова хубава картинка. И нещо настроението ми изобщо го няма. В смисъл цяла седмица вали и е мокро и студено и аз ставам нещастна. Искам да глее много слънце, де снимам Лили в някаква странна поза тип "оу вижте меее! Аз съм кифла!" И независимо от нескопосаните опити на всички да ме разлигават, най-тържествено съобщавам - Всички опити няма да бъдат отчетени от мозъка на обекта. Уфф. Искам да си седя вкъщи и да си превъртам всички филми, които имам на Миранда Сейфрийд и да ми оправят настроението малко, защото скоро ще подне мнооооого под морското равнище. И вчера гледах Alice in Wonderland и автоматично се сетил за Лени. С нея ходихме да го гледаме и тя знаеше абсолютно всяка реплика на всеки герой. И ми беше някакво прекалено миналогодишно и така. Пък и аз сега си седя на стария компютър, а не на лаптопа, защото още не са ми пуснали wi-fi ин се мъча на кабелния нет. А относно виковете в началото на поста.. Мама и целият им отдел ще ходят на тиймбилдинг, каквото и да означава това в ... ТРЯВНА !! И познайте кой леко и тактично ще се присламчи към гореспоменатото събитие ?? Ми много ясно че аз. Иии сега ми го казаха!! И като почнах да викам, пищя и т.н. но мислено, си сложих най-доволната физиономия, съществуваща във вселената. Не просто не е истина. Начи това ще бъде на 1ви и 2ри или на 2ри и 3ти юни and I`m ready for it.. ^^ Ииии... ми това само исках да кажа, но исписах цял пост за глупости. Айдде, че утре май ще имам класно по ъмм английски, мисля??

5/02/2012

Awww!!!!!!!!!!!!

by wannabe at 5/02/2012 0 replies
Чокиии !!!!  Умирам. Точно аз си отварям recently uploaded blogs и гледам линк. Ми цъкам го и то ме отведе на моя блогг!! Омг. Като малко дете съм. И после почнах да чета и нали ми трябваха около 30 минути да схвана какво точно пише и после ми стана едно такова amazing и почнах да викам и да си мятам косата и всичко на фончето на Тейлър Суифт, естествено. Ииии много мило ми станааа. И Чоки хамстера изплаших. Което си е постижение, защото той изобщо не става от леглото през деня. Няма значение, де. И така още не ми е много спокойно и още си умирам от някъкъв adrenaline rush /you can google it !! xD/ ииии мра от кеф. Ще съм първия записан случайййй !! Добре ще трябва малко да се успокоя, щото нещо не нацелвам клавишите... ;dd

Hate running in the spots class.

by wannabe at 5/02/2012 0 replies
Имах физическо, и си го прекарах прекрасно седейки на пейката я съблекалнята, щото другите тичаха навънка 50 метра за 9 секунди и се пържеха на страшната жега. А ние сакатлъците me, myself and I си седяхме със слушалките в ушите и си припявахме някакви безименни песни докато се опитвахме да се наместим по-удобно между стената и пейката. Но !! Поне бях на хладно. Абе идиот, какво да ти кажа. Просто не ми се мисли как изглеждам отстрани. xD

Между другото си изтеглих word на телефона и си пиша публикациите там и после ги качвам на компютъра и ги поствам.. И с това главно се занимавам през последните няколко часа български, математика и музика. хъх, днеска имахме тест по английски и нали накрая имаше да пишеме някакво съчинение за някакво парти на тийн списание, което става на 5 години, и то трябва да се напишат 150 думи, ама аз нещо много влезнах в ролята на репортер и изписах страница и малко голям формат, а пиша много дребнооооо!! И някакво ми беше яко, щото само аз съм се хванала да пиша толкова много. Ама аз бързо го минавам теста, и най-голямо внимание оставам на съчинението, щото то представляват лесни 20 точки на финалния на 20 юни. Sooo, I start accepting the fact that I would be a great reporter!! xD скромно?? Ми Истествено, все пак това съм аз.

Хмм.

And I don't know how it gets better than this

You take my hand and drag me headfirst, fearless
And I don't know why but with you I dance
In a storm in my best dress, fearless

Ето това не ми е излезнало от главата през целия денн!!! Чак става досадно. Е, да не се лъжем, става досадно само за тези около мен.. ;dd

Адиос !! ^^

Huh, и познай кой заседна в асансьора днес??

by wannabe at 5/02/2012 0 replies
Аз, естествено. Начи бяхме в Б вход, вики да се преоблече, че ѝ беше топло, и нали тръгваме, ама Вики и Дими ни цъкват с чипа *асансьора се движи само с чип* и ни пращат на 1вия и после на 14тия етаж. И ние тъкмо да се накумим с Гергана и с Неси да слезем на 1вия етаж и тръгнахме за 14тия. И някъде на 3тия Неси натисна СТОП бутончето и ние засаднахме. Ама ни стана някакво супер смешно и се хилхме като идиоти. И след това Гери звъни на Вики да ни викне отдолу или отгоре, за да слезем нали, ам то не ставаа. И Неси като почна да се хилосва и ние двете поваме и ние. А отвънка Дими ни вика да не се паникьосваме и etc. а ние вътре умираме от смях. По едно време Неси реши да звъни на Галена, която била в западния парк със семейството си. А неси се опитва да ѝ каже, че сме заседнали, някъде между пристъпите на смях. И така си висяхме в нищото около 15 минути, дето Неси ги засича, и накрая като тръгнахме и така се страснахме, че не е истина. ;dd иии това беше с асансьора. После се мотахме, цъкахме на кент-купе, другите дразниха Диди, дето казала, че Дими си има гадже който се казвал еди-как-си и носел очила. а на въпроса "И какво като носи очила, теб какво те бърка?" зададен от Гери, тая взе че се разрева и се скри утях. Пропуснала съм отрязъка от време, в което обядвах, но като цяло нямаше кой знае какви промени. Пак играхме на кент, и после се ебавахме много жестоко с Гери, че майка ѝ ще я разпъне на кръст, ако разбере че Ники седеше до нея. След няколко часа на пейката и няколко изблици на лигня, се прибрахме. Ъъъ, като се замисля деня беше много по-итересен, отколкото го разказах, ама здраве да е. ...


5/01/2012

Me more than usual.

by wannabe at 5/01/2012 1 replies
Писна ми от някакви тъпи двулични надувки, дето се мислят за голямата работа. И вече почна адски много да ме дразни като цяло фейсбук. Не намирам смисъл да обновявам и обновявам, за да видя едно голямо нищо.



Офф, и защо всички ми искат телефона?? Какво като имам интернет, това да не би да значи че имам някакво, каквото и да е малко, желание да го използвам аз или да ви го давам на вас. Пуу, ако толкова искате да имате такъв як телефон, не че се величая нещо, купете си го бе.



По цял ден съм навънка и почти не чета.. Много се ядосвам, че нямам какво да чета, а много искам всъщност. Някой да даде идея за книга няма. Навила съм се за Игрите на глада, защото много ги харесват, и така. О, и съм забелязала, че в нашия клас почти никой не чете, само по евентуално някой да прочете Преди да умра на Джени Даунам, щото аз им я казах. *гордо се усмихва*. И това е.



Имам си фъстъчено масло !! Йейй. Аз много обичкам. Като съм била малка само с това са ме хранили. Мхм. Капризно хлапе съм била. ;dd И ананас. Много обичам. Само с това мога да живея. Даже от пуканките и от любимите ми сандвичи бих се отказала стига да имам ананас и фъстъчено масло. Странна комбинация, като се замисля.



А да се похваля, че съм номер 13 в нашия клас. Колко несвързан пост. Ужас. Но снимката е за това. И толкова са ми истинските приятели. Иии съм някакво сантиментално такова същество и си имам lucky number, който да е най unlucky number of he universe. Мхмм. Млъквам след малко.



А и btw, обожавам да чопля семки в 11 вечерта на спирката на метрото в младост 1 с най-яките хорааа. Те си се знаят кои са. А и много обичам да седя на магазина с Гергана. Обичам те лигаво и странно същество с изблици на неутолима жажда за пазаруване!! ;**

И така....

P.s: Това е едната от публикациите, които се бяха скапали!!!

 

get your heart on Copyright © 2012 Design by Antonia Sundrani Vinte e poucos