Аз, естествено. Начи бяхме в Б вход, вики да се преоблече, че ѝ беше топло, и нали тръгваме, ама Вики и Дими ни цъкват с чипа *асансьора се движи само с чип* и ни пращат на 1вия и после на 14тия етаж. И ние тъкмо да се накумим с Гергана и с Неси да слезем на 1вия етаж и тръгнахме за 14тия. И някъде на 3тия Неси натисна СТОП бутончето и ние засаднахме. Ама ни стана някакво супер смешно и се хилхме като идиоти. И след това Гери звъни на Вики да ни викне отдолу или отгоре, за да слезем нали, ам то не ставаа. И Неси като почна да се хилосва и ние двете поваме и ние. А отвънка Дими ни вика да не се паникьосваме и etc. а ние вътре умираме от смях. По едно време Неси реши да звъни на Галена, която била в западния парк със семейството си. А неси се опитва да ѝ каже, че сме заседнали, някъде между пристъпите на смях. И така си висяхме в нищото около 15 минути, дето Неси ги засича, и накрая като тръгнахме и така се страснахме, че не е истина. ;dd иии това беше с асансьора. После се мотахме, цъкахме на кент-купе, другите дразниха Диди, дето казала, че Дими си има гадже който се казвал еди-как-си и носел очила. а на въпроса "И какво като носи очила, теб какво те бърка?" зададен от Гери, тая взе че се разрева и се скри утях. Пропуснала съм отрязъка от време, в което обядвах, но като цяло нямаше кой знае какви промени. Пак играхме на кент, и после се ебавахме много жестоко с Гери, че майка ѝ ще я разпъне на кръст, ако разбере че Ники седеше до нея. След няколко часа на пейката и няколко изблици на лигня, се прибрахме. Ъъъ, като се замисля деня беше много по-итересен, отколкото го разказах, ама здраве да е. ...
5/02/2012
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 replies:
Публикуване на коментар