Hello pt2

С роднините празнуваме рождението на един прекрасен човек-мен. Тъ, още ги чакам да се появят де, но те и без това винаги закъсняват. Не ми е особено празнично. Днеска бях по-голяма лигла от обикновено. От всяко нещо, рев. Да. 

Та, живота напоследък не е толкова лош. Слушам си 8tracks денонощно, даже sleep timer си пуснах снощи. 

Подръка на баба ми беше офис стол, понеже моя *ши паднеш и ше си разбиеш главата* мда. И кому беше нужно? Аз исках само един плейстейшън! Хах. Само. Ама неее. Трябва детето да има стол! Понеже аз не ставам от него, разбираш ли. 

След като писах първия hello пост, сутринта беше много хубава. Имаше слънце, което ми изгряваше буквално в очите. Дните от тогава не са ми направили особено впечатление. И btw, на капачката на един куинс, който пих вчера пишеше, цитирам: Не Се Оплаквай. Та tbh и аз бях решила да се опитам да го практикувам пък ще видим какво ще излезе. 

Искам да се погваля, че днес си сложих очна линия толкова перфектно, че е чак нереално, заклевам се. Много съм гордо ;3

Тъй като нашия клас по някакъв начин ще си говорим и пишем и etc с някакви деца от Гана, ikr? Една от нашия клас щеше да прави презентация и всеки и праща снимка и кратко описание. Снимката ок, пратих я, ама като се замислих, вече не знам как да се представя. Знам, че обичам ездата, музиката, филмите, сериалите и .. дотам. Няма нещо свързано с мян, което да не прави мен вече или съм прекалено и аз незнам, за да го видя. Честно, не мислях, че съм станала толкова mainstream teen. Винаги съм миалела по един малко изкривен начин и може би това е било по-различното, но сега не съм нищо. Когато си имах twilight, тогава имах героите, каста, самия филм, историята и всичко. Докато сега [..]

Както и да е. 

Hello

От векове не съм писала нов пост. 

А пък и е шест сутринта. 

Два дни след рождения ми ден.

*Честитка за мен на патерица.*

Живота е много монотонен в момента. Няма нищо ново. Или вълнуващо. Или достатъчно добро, че да пиша за него тук. 

Мисля,че наистина си губя времето и след десет години може би ще осъзная, че вече няма да си ги върна тези години. Тъжно е. Спомням си, все едно беше вчера, януари и първия пост. Бях много развълнувана и много иксках да намеря нещичко, за което да пиля на главата на хората в интернет и в реалността. Всъщност съм станала много скучна. Незнам от депресията ли е тва или и аз незнам, ама не виждам накъде вървя, ако мога така да се изразя. Не виждам смисъл. Чувствам се много променена, но всъщност не е така. Не мисля, че ще изкарам така още много. В смисъл, досега винаги съм си имала някое favorite show or sth, like an otp. И сега наистина съм загубила цялата енергия, която влагах в тези неща. Мисля, че съм загубила и желанието за това, което ме оставя без нищо. 

В последните няколко години си живеех чудничко, може би от части защото живеех в книгите и филмите, а не в реалността. По онова време имах ужасно много от всичко, а не мисля, че го осъзнавах. Сега, липсата на това оптимистично аз, съм останала без нищо. Чувствам се така отвратително, както никога досега. И то не е отвратително чувство, ами е просто празнина. И вече  не знам как да запълня тази дупка. 

Чудесен пост, няма що. Хах, i hate my life.