А пък и е шест сутринта.
Два дни след рождения ми ден.
*Честитка за мен на патерица.*
Живота е много монотонен в момента. Няма нищо ново. Или вълнуващо. Или достатъчно добро, че да пиша за него тук.
Мисля,че наистина си губя времето и след десет години може би ще осъзная, че вече няма да си ги върна тези години. Тъжно е. Спомням си, все едно беше вчера, януари и първия пост. Бях много развълнувана и много иксках да намеря нещичко, за което да пиля на главата на хората в интернет и в реалността. Всъщност съм станала много скучна. Незнам от депресията ли е тва или и аз незнам, ама не виждам накъде вървя, ако мога така да се изразя. Не виждам смисъл. Чувствам се много променена, но всъщност не е така. Не мисля, че ще изкарам така още много. В смисъл, досега винаги съм си имала някое favorite show or sth, like an otp. И сега наистина съм загубила цялата енергия, която влагах в тези неща. Мисля, че съм загубила и желанието за това, което ме оставя без нищо.
В последните няколко години си живеех чудничко, може би от части защото живеех в книгите и филмите, а не в реалността. По онова време имах ужасно много от всичко, а не мисля, че го осъзнавах. Сега, липсата на това оптимистично аз, съм останала без нищо. Чувствам се така отвратително, както никога досега. И то не е отвратително чувство, ами е просто празнина. И вече не знам как да запълня тази дупка.
Чудесен пост, няма що. Хах, i hate my life.
0 replies:
Публикуване на коментар