huh, вече ще внимавам какво говоря. Тъ, с мони си говорехме, щото на нея точно ѝ бяха дали новия iphone, щото на стария нещо не работеше, и аз нали викам а дали и моя екран е стъклен? ДА. По трудния начин го разбрах. Всичко започна тогава, когато за нещастен случай тате мке закара на тренировка, и аз бях с едно яке с джобеве, които бяха с едно копче и си бях набутала портмонето  тухлата в единия и телефона със слушалките в другия. И точно нали започвам да си вадя нещата от чантата и забелязвам, че портмонето го няма. Защото кристина е крайно време да си загуби и главата. И изобщо не ми светва, че нали аджеба трябва да си изпразня джобовете от всичко ценно и тогава да хукна наобратно към колата. Е, ударих му един хубав сприн, до прекрасния момент, в който телефончето се измъква от джоба, пада и му пада батерията. Но аз нали не обърнах никакво внимание на това дали е здрав, само си го събрах и продължих да тичам. След това остановявам, че съм го оставила на седалката на колата, разбираш ли. Тате се дотътри и ми отключи да го взема, и после след тренировка се прибирам и си включвам мобифона да слушам музика. И какво да видя? Екрана му беше прекрасно пукнат, точно посредата. И си мисля, как изобщо мога да съм толкова залухава да не го видя по-рано. Разбира се, имаше и момент, в който направо ми идеше да легна пред трамвая и да ме смаже възможно най-бързо. Но неее.. Та, това беше стара история, от една сряда (да, все още помня кога си строших така брутално екранчето на скъпия ми джисием), но реших да я споделя, тъй като и без това незнам как не съм писала от толкова време. Опитвам се да съм постоянна, но не ми се отдава особено.

И тъй, като лошите неща никога не идват сами.. Имам тройка по география на природата на България, и да, незнам къде са чепеларските възвишения. Та, сега вече желанието ми да свърша срока по география с 6 се изпариха завинаги. Но сега ще ме изпитва на население, та поне там да имам късмет и да не се издъня. Защото учих, което като се замисля не се е случвало от началото на 9ти клас.

Но, не си прекарвам толкова зле. Поне ноктите ми най-сетне започват да добиват някаква човешка форма, защото имеше един момент, когато бяха по-грозни от тези на самара. хихи, знам, че няма такива. Това е идеята. Гледах the ring 1 и 2 и беше супер за страшен филм. защото аз съм много плашлива по принцип. Да се похваля, че това е първият страшен филм, който съм гледала сам сама. И на първия много се наплаших, ама после установих, че вече си намерих към кой да си адресирам репликите, когато си приказвам сама. Мда, и установих, че искам да влезна в психиатрия, и после мони и фоти ми казаха, че ще ставам психолог. Тъ, това беше странно, защото аз не обичам да слушам как някой ми се оплаква, повече обичам аз да се оплаквам. Да се върнем на филма. Вторият беше малко хаотичен, но добавяше към историята, не го разбрах напълно и беше много труден филм, върху който да се съсредоточиш, но не беше зле, не беше и толкова страшен. От първия те побиват тръпки, но от втория [...]

good night and i hope samara visits you tonight!
just kidding, she won't.
i should stop.
yea.
b.