not something significant.

Толкова неща искам да направя. Толкова хора, с които искам да се опозная. Но всичко си остава само на планове. Аз съм си сдухан човек. И не знам как да се поправя. Имаше нещо в седмицата, но не мога да открия точно какво. Не нещо интересно. Просто нещо.

Не мога да кажа, че съм се променила много през последната година. Нищо значимо не ми се е случило. Само си съсипах отношенията с повече от половината ми приятели. Но това не беше голяма загуба, защото не мисля, че някога съм била толкова близка с тях.

Гледах си Трии хил на пуснати щори в събота и просто..Не съм сигурна как да го обясня. Когато свърших със сезона се чувствах някак си изоставена, което обаче не беше за толкова дълго. После почти цял ден разисквах със себе си и си мислех как щом хейли и нейтан могат да са си заедно завинаги, що пък, аджеба, и за мене да се намери някое същество, което да ме хареса.

И вчера и днес ми беше много лошо, дали заради входните по география и физика(надявам се да имам поне 3, щото по физика и думичка незнам. а на входното гледах теста много умно през 95% от двайсетте минути, които ни даде господина.) Или като цяло седмицата ми беше много кофти, но идва утре, когато имаме спортен празник, щото учителите си решили да ходят на почивка в банско и часовете ни ще са по 15 минути. А в събота с Гери ще се виждаме и ще ходим някъде да се помотаем и може и да не ми е толкова кофти за теста по физика.

Извинявам се най-искрено на всички, които ми четат простотиите, защото наистина ви съчувствам. От много време се опивам да си намеря вдъхновение и да пиша нещо по-значимо, но не ми се получава.

Прочетох Вината в нашите звезди, и ми хареса книжката. Ако сте чели Преди да умра, и ви е харесало, тази ще е много хубава. Не е някаква повърхностна книга, която, поне на мен де, ми хареса много.

“ I just held her hand and tried to imagine the world without us and for about one second I was a good enough person to hope she died so she would never know that I was going, too. But then I wanted more time so we could fall in love. I got my wish, I suppose. I left my scar (...)
What else? She is so beautiful. You don’t get tired of looking at her. You never worry if she is smarter than you: You know she is. She is funny without ever being mean. I love her. I am so lucky to love her, Van Houten. You don’t get to choose if you get hurt in this world, old man, but you do have some say in who hurts you. I like my choices. I hope she likes hers. ”
― John Green, The Fault in Our Stars

Isn't it funny how day by day nothing changes, but when you look back everything is different?

Официално трябва да си забраня да разглеждам снимки. Особено такива депресарски като тези от лаптопа ми. Не знам. Може би съм такава заради започването на училището. Или защото не мисля, че искам да пораствам. Или защото напоследък нищо не става така, както трябва. Не, нямам предвид както аз искам, а както трябва да са. Не мога да го обясня. Защото и аз самата не го разбирам. А възможно е да съм в това състояние, защото по английски правихме диктовка на част от twilight. И това ме накара да си сваля филма и да го гледам. И да си върна носталгията. Оф, не мисля че е точно носталгия. И аз не знам. Тъпо се чувствам. Искам пак да е лято 2011, пак да си имам с кой да си говоря. В момента, в който се прибера вкъщи и пак ми се сдухва всичко и незнам какво да правя.

Компютъра ми се бъгна, и сега седя само на лаптопа, а не ми е много удобно, нямам къде да седна и да се наместя, всичките ми сериали, филми и музика бяха на компютъра, както и много файлове с възможни бъдещи публикации, абе всичко. И сега се прецаках, че дори и снимките не си ги качих на един диск или флашка, та поне те да се запазят. Ама не. То да си Кристина не е лесно.

За първи път, откакто се лакирам, успях да не си съсипя лака и се получи супер. И този простичък лак се оказа много хубав, само с един пласт и ноктите ми станаха с изключително як цвят. Едно такова ярко цикламено. И вече ми седи пети ден. Което си е постижение, защото обикновено си го чопкам и се прецаква. ;дд Мисля да си се нацапам с черен, ама дай да изчакам поне първия месец да мине, та да не бие толкова на очи. хъх, това наистина нямаше смисъл. И искам да си купя още един, защото от 4те ми лака, всичките бяха изсъхнали, и сега няма с какво да си се мацотя. Искам ярко жълт, в момента го имам само на безименния пръст, и черничък. Или може от най-тъмното синьо. То изглежда много якичко на светлина. Все едно съм смесвала различни лакове. ;д

Относно класа, имаме две нови момчета, дето НАИСТИНА са момчета. Единия е грък, а другия - японец. Но все пак са момчета. Досега почти нямахме. И още не съм се наканила да си купя учебниците. Ама да ходя чак до НДК на борсата ми се вижда малко далечко.. но сега нали има метро, по-лесно ще е, определено. Ъх, и тук ще се оплача от това, че физиката ми е на английски, а аз и думичка не знам дори и на български по тоя предмет, така че незнам как ще го избутам тези две годинки. За другите разказвателни не ми е толкова проблем, но физиката ми куца много сериозно. Но, мисля, че за един пост толкова оплаквания са достатъчни, така че да се изпратим както го казват немците: Guten Nacht!!! ;D