midnight thinking

Вчера всички ми бяха криви и на всички се дразнех. След училище с Мони киснахме 4 часа в мола, който изгоря за втори път за две години, и скачахме от тема на тема и беше супер яко с някой трака да седиш и да говориш. Да, с нея определено можеш да говориш.Тя "Зимонето", казва, че е прекрасен и изключително добър човек, а пък после ми вика, че съм била изключително злобна и ужасна. И други думички, които мама не ми дава да използвам ;dd
Моя основен проблем е че когато съм много ядосана, няма как да не се разцивря. Просто автоматично почват да ми текат сълзите и няма сила на света да ги спре. Например днес-пробрах се супер ядосана и ми се искаше да издера очите на някои хора, но докато се усетя, вече ревях. И това ме дразни още повече, защото почвам да се чувствам супер безсилна и не знам как да спра. И ако не си намеря на кой да си го изкарам, след известно време пак ме избива на плач и пак почва да ми става супер кофти.
Когато дойде време нали да ходя на ездата, още не се бях осъзнала напълно и там съвсем малко ми трябваше да ми викне треньора и аз се разревах. Защото се опитвах! Не знам защо никой не разбира, че когато нещо не ми се получава не значи, че не се старая, а че дори като давам всичко от себе си нещата не винаги се нареждат като хората.
А аз дори не ревях за това. Сълзливия изблик беше затова, че всички мои приятели ще получат това, което искат, а само аз няма да имам проклетото куче, което искам. И всички ме разубеждават да не си взимам, че било много грижи, че миришело, че трябва да го разхождам и всяко нещо, което някой е чувал на тая земя за притежанието на куче. Супер много се дразня на такиви разбирачи, които никога не са имали или дори не са чели нещо за хъскитата, а почват да ми разправят какво казал приятеля на съседа на стринка им за своето куче, което май не било точно хъски, ама нищо. Най-много им се дразня на ей тея разбиращите. Добре де, аз няма да се цепя и да го гледам това куче съвсем сама. Никога не съм казвала, че ще се грижа за това куче съвсем сама. Наще ще ми помагат, когато ги убедя. Което се надявам да е скоро, защото наистина не ми се реве повече.
Вчера гледах четвърти сезон на skins и си изревах очите на епизодите на фреди, ефи и емили. Толкова ми беше гадно, особено когато оня простак, психиатъра на ефи, уби фреди. Тука наистина ми идеше аз него да ходя да го замлатя с тая бейзболна бухалка. Ще види той. Мръсника му с мръсник. А този с емили беше ужасно тъжн асцената, когато тя разбра, че наоми с спала със софия. Толкова ми стана гадно за ем. Тя ми е много simpatisch. ;dd Както и да е. Изревах си  очите на тоя сезон. Много ме грабна, наистина.
Да се върна на вчера/по-рано днес. На тренировката ревах през почти цялото време и ми беше супер кофти, защото знаех, че не правя нищо като хората, а напомнянето на това не прави нещата по-лесни за мене. А особено гадно ми става, когато ми казват, че съсипвам това, което съм градила до сега. Дори на самата тренировка, аз не можех да се осъзная и да си събера мислите, за да ги оставя за когато се прибера, което автоматично води до некоординирани движения, каквито са моите главно през зимния леден период, но също така и през 100% от остатъка от годината.
И сега си доизмъчвах психиката с новолуние, а там просто ако аз не рева, то кой? И много ми се дорева като той я заряза в гората и после ревах от радост, когато тя го стигна преди да се покаже на света и волтури да го убият. Това ми е изключително емоционална част от филма, btw. А след това като са в залата и джейн си прилага силата върху бела ми става супер смешно. Абе, жалка картинка. Рева и се смея по едно и също време. хахах. И накрая, демек преди има няма 20 минути пак ревнах, защото той ѝ предложи да се омъжи за него!!И не издържах да не ревна. То е по-силно от мен, признавам го.
i just died. by obvious circumstances.

it can't be over.

Не искам да свършва. Просто не мога да приема, че здрач свърши. Това е може би най-завладяващата поредица книги + филми за мен лично. Не мога да си опиша чувствата в момента. Знам, че трябва вече да търча към Гери и да тичаме към киното, но не още. Ще си попиша малко за изтръпналите чувства. Да започнем от по-далеч. В миналото, демек 2009 есента, всеки който е гледал Здрач и ми вика, че било боза. И аз, тогава много заблудено слушах мнението на останалите. И си мисля как няма да го гледам. Но един светъл ден реших да видя защо всички го хейтват така жестоко. Човек, не знам как да го опиша. Влюбих се в историята и още на следващия ден започнах да чета книгата. Някак си Бела и Ед толкова добре си пасваха и аз се разтопих като, ъм трудно ми е да намеря думата, но това си беше началото. Колко драматично започнах, мани мани. Книгата беше много добра. Не знам как дотогава бях живяла без да знам за това нещо, наречено Здрач. На момента, когато излезе Новолуние станах супер лигава. И си мислех как ще накарам Гери да почне да чете книгите и да гледа филмите с мене и просто откачих, когато тя се съгласи. Хейта към Здрач ставаше по-голям, но на нас просто не ни пукаше. Продължавахме да си пищим като малки деца на бонбони, всеки път като излезеше нещо ново за Кристен, Роб или Здрач сагата като цяло. Имах си мания, а най-хубавото беше, че и най-добрата ми приятелка я имаше също. Не знам как не си изревах очите на Новолуние. Умирах да рева, но някак си в киното просто не можах да се насладя на филма много. Така де, напрежението ми беше в повече, защото си бях забранила да гледам дори трейлъра. И това беше един супер уникално странен филм, но с всяко следващо гледане ми влизаше под кожата все повече. Не можех да не го харесвам и да рева. Вкъщи някак си ми е по-лесно да рева на филми. В киното просто не ми се получава. Дали е това, че винаги има някой, който ме докарва до лудост с непрестанните си приказки, или в случая, едно момиче и момче, които не спряха да се мляскат. Добре де, веднъж два, ама то два часа не спряха бе. И да, помня го все още. За третия филм като че ли не бях много развълнувана, може би защото още не бях дочела третата книга и не мислех, че ще я дочета до прожекцията, но се убедих, че 50 страници се четат бързо, когато трябва да хващаш прожекция. И все пак го заобичах още в киното. Беше по-различен от Новолуние. Всеки, който ги е гледал казва, че Затъмнение е по-хубав от Новолуние, но аз не мога и да си мисля да ги сравнявам. за мен всеки филм си има нещо, с което ми харесва повече от друг, но класация нямам. Обичам си ги всичките, колкото и тъпи  и банални да казват че са. В киното на Затъмнение си спомням, че Гери ми каза, че никак не й харесва, че Бела целуна Джейкъб а не "мъжа ѝ". Така де, малко си пада по Роб, ама си го няма на огромен плакат над леглото нали? Xexe, forget what you just heard. За Зазоряване книгата мога да говоря много. Като първо в деня, в който си взех книгата, беше понеделник. И вечерта от 12 до 5 я четох на светлината на фенерче. Много гениално. На следващия ден в училище не спрях да викам на Гери какво е станало с Бела и какво точно е направила Ренесме и как няма търпение да пуснат филма и абсолютно всяко междучасие ѝ разправях кое след кое е станало и как си мисля, че във филма няма да има част от името на Джейк, защото просто няма как да го направят, за което се оказах права, разбира се. И така, в такова истерично състояние бях докато не пуснаха филма миналата година на рождения ден на тате - 18 ноември. Аз супер много исках да ходим и да гледаме премиерата вечерта, но нямаше на кай да му се занимава да ни кара и да ни вземе от киното по нощите и това не стана, но си го направихме уникално, защото от 11 на следващия ден вече бяхме в залата и дойде още една камара народ и беше хипер якото, защото това беше първият път, когато пред мен нямаше някой жираф или нямаше досадници. Филма беше супер. После не спряхме да говорим за него и умирахме от нетърпение за втората част. И така, през последната година много неща се промениха, но фендъма остана. И днес, в този прекрасен ден най-сетне ще гледаме и последната част на сагата. И аз просто нямам търпение да ходя в Гери и после в киното и просто не. Не вярвам, че свършва.

Преди два часа се прибрах и сега не знам как да се опиша. Чувствам се прекрасно, искам да скачам и да пищя от радост, за това, че най-сетне гледах втората част. Това е нещо, което чакам от година все пак. Но като знам, че няма да чака още една част, още един филм, който ще си превъртам отново и отново в бъдещето, се чувствам ужасно. Исках да ревна на няколко пъти, но реших, че няма да го правя. Исках да си бъде като всеки път-гледам ли го вкъщи, да си цивря спокойно и да си коментирам дадени сцени и това как еди-кой-си направил нещо. И така. И филмът, уау. Заобичах го. Почти всичко беше така както си го представях и не знам. Не мога да си събера мислите, защото има някои моменти, които си превъртам отново и отново. Музиката беше на точното място и всичките песни бяха супер уникалните и всичко беше повече от перфектно. Страхът ми, че няма да ми хареса беше ненужен, защото вътрешно вярвах, че това ще е най-якия филм досега. И не останах разочарована. И аз имам много странни критерии за филми. Но, Зазоряване част 2 беше едно от най-яките неща за ноември 2012. И най-добрия начин да си отпразнувам рождения ден с Гери.

We're happy free confused and lonely at the same time...

Болна съм. И когато съм болна ставам отвратителна. Почвам да се оплаквам за всичко, което искам и ми трябва, за това, което нямам, за това, че съм нещастна, за това, че има шест дни до bd, за това, че тате иска да ме мъкне за риба , аз се опъвам и не искам да се отлепя от tumblr., от лаптопа, като цяло, и не искам пак да си седя вкъщи и да осмислям социалния, който определено нямам, живот. Изречение от четири реда, яко. А ама защо, защо тейлър суифт има дъбстеп на новия албум? Ммм? Не че имам против, но тя не е за това, когато за първи път слушах i knew you were trouble и бях нещо.. о.0 Но после започна да ми харесва и нали. Стана ясно. Божеее, край. Не наистина абсолютно нищо, което пиша няма смисъл. ;дд Дори по литература писах есе за Илиада и после направо се ужасих от глупостите, които бях наредила. Но това е училище, така че не се брои. Ъх, лигаво ми е. И незнам какво точно да правя. Нямам някоя яка книга да си чета, или пък оф. Ще пищя. За bd, за това, че с Герито ще ходим в цъбота да го гледаме и да "отпразнуваме" рождения ми ден. Да ревем и etc. Ходя на езда. cool. Вече от две седмици и после като тоида на училище и едвам се катеря до третия етаж по няколко пъти дневно. Нооо, важното е , че аз, АЗ, най-мързеливото същество ходя на някакъв спорт! Ха! ;дд Искам да излезна, но съм болна и се надявам да се оправя до петък, за да ходим в събота и asdfghjkl BD!!! Не искам да свършвааааааа! ;(((