midnight thinking

Вчера всички ми бяха криви и на всички се дразнех. След училище с Мони киснахме 4 часа в мола, който изгоря за втори път за две години, и скачахме от тема на тема и беше супер яко с някой трака да седиш и да говориш. Да, с нея определено можеш да говориш.Тя "Зимонето", казва, че е прекрасен и изключително добър човек, а пък после ми вика, че съм била изключително злобна и ужасна. И други думички, които мама не ми дава да използвам ;dd
Моя основен проблем е че когато съм много ядосана, няма как да не се разцивря. Просто автоматично почват да ми текат сълзите и няма сила на света да ги спре. Например днес-пробрах се супер ядосана и ми се искаше да издера очите на някои хора, но докато се усетя, вече ревях. И това ме дразни още повече, защото почвам да се чувствам супер безсилна и не знам как да спра. И ако не си намеря на кой да си го изкарам, след известно време пак ме избива на плач и пак почва да ми става супер кофти.
Когато дойде време нали да ходя на ездата, още не се бях осъзнала напълно и там съвсем малко ми трябваше да ми викне треньора и аз се разревах. Защото се опитвах! Не знам защо никой не разбира, че когато нещо не ми се получава не значи, че не се старая, а че дори като давам всичко от себе си нещата не винаги се нареждат като хората.
А аз дори не ревях за това. Сълзливия изблик беше затова, че всички мои приятели ще получат това, което искат, а само аз няма да имам проклетото куче, което искам. И всички ме разубеждават да не си взимам, че било много грижи, че миришело, че трябва да го разхождам и всяко нещо, което някой е чувал на тая земя за притежанието на куче. Супер много се дразня на такиви разбирачи, които никога не са имали или дори не са чели нещо за хъскитата, а почват да ми разправят какво казал приятеля на съседа на стринка им за своето куче, което май не било точно хъски, ама нищо. Най-много им се дразня на ей тея разбиращите. Добре де, аз няма да се цепя и да го гледам това куче съвсем сама. Никога не съм казвала, че ще се грижа за това куче съвсем сама. Наще ще ми помагат, когато ги убедя. Което се надявам да е скоро, защото наистина не ми се реве повече.
Вчера гледах четвърти сезон на skins и си изревах очите на епизодите на фреди, ефи и емили. Толкова ми беше гадно, особено когато оня простак, психиатъра на ефи, уби фреди. Тука наистина ми идеше аз него да ходя да го замлатя с тая бейзболна бухалка. Ще види той. Мръсника му с мръсник. А този с емили беше ужасно тъжн асцената, когато тя разбра, че наоми с спала със софия. Толкова ми стана гадно за ем. Тя ми е много simpatisch. ;dd Както и да е. Изревах си  очите на тоя сезон. Много ме грабна, наистина.
Да се върна на вчера/по-рано днес. На тренировката ревах през почти цялото време и ми беше супер кофти, защото знаех, че не правя нищо като хората, а напомнянето на това не прави нещата по-лесни за мене. А особено гадно ми става, когато ми казват, че съсипвам това, което съм градила до сега. Дори на самата тренировка, аз не можех да се осъзная и да си събера мислите, за да ги оставя за когато се прибера, което автоматично води до некоординирани движения, каквито са моите главно през зимния леден период, но също така и през 100% от остатъка от годината.
И сега си доизмъчвах психиката с новолуние, а там просто ако аз не рева, то кой? И много ми се дорева като той я заряза в гората и после ревах от радост, когато тя го стигна преди да се покаже на света и волтури да го убият. Това ми е изключително емоционална част от филма, btw. А след това като са в залата и джейн си прилага силата върху бела ми става супер смешно. Абе, жалка картинка. Рева и се смея по едно и също време. хахах. И накрая, демек преди има няма 20 минути пак ревнах, защото той ѝ предложи да се омъжи за него!!И не издържах да не ревна. То е по-силно от мен, признавам го.
i just died. by obvious circumstances.