Толкова неща искам да направя. Толкова хора, с които искам да се опозная. Но всичко си остава само на планове. Аз съм си сдухан човек. И не знам как да се поправя. Имаше нещо в седмицата, но не мога да открия точно какво. Не нещо интересно. Просто нещо.
Не мога да кажа, че съм се променила много през последната година. Нищо значимо не ми се е случило. Само си съсипах отношенията с повече от половината ми приятели. Но това не беше голяма загуба, защото не мисля, че някога съм била толкова близка с тях.
Гледах си Трии хил на пуснати щори в събота и просто..Не съм сигурна как да го обясня. Когато свърших със сезона се чувствах някак си изоставена, което обаче не беше за толкова дълго. После почти цял ден разисквах със себе си и си мислех как щом хейли и нейтан могат да са си заедно завинаги, що пък, аджеба, и за мене да се намери някое същество, което да ме хареса.
И вчера и днес ми беше много лошо, дали заради входните по география и физика(надявам се да имам поне 3, щото по физика и думичка незнам. а на входното гледах теста много умно през 95% от двайсетте минути, които ни даде господина.) Или като цяло седмицата ми беше много кофти, но идва утре, когато имаме спортен празник, щото учителите си решили да ходят на почивка в банско и часовете ни ще са по 15 минути. А в събота с Гери ще се виждаме и ще ходим някъде да се помотаем и може и да не ми е толкова кофти за теста по физика.
Извинявам се най-искрено на всички, които ми четат простотиите, защото наистина ви съчувствам. От много време се опивам да си намеря вдъхновение и да пиша нещо по-значимо, но не ми се получава.
Прочетох Вината в нашите звезди, и ми хареса книжката. Ако сте чели Преди да умра, и ви е харесало, тази ще е много хубава. Не е някаква повърхностна книга, която, поне на мен де, ми хареса много.
9/27/2012
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)


0 replies:
Публикуване на коментар