Hello pt2

С роднините празнуваме рождението на един прекрасен човек-мен. Тъ, още ги чакам да се появят де, но те и без това винаги закъсняват. Не ми е особено празнично. Днеска бях по-голяма лигла от обикновено. От всяко нещо, рев. Да. 

Та, живота напоследък не е толкова лош. Слушам си 8tracks денонощно, даже sleep timer си пуснах снощи. 

Подръка на баба ми беше офис стол, понеже моя *ши паднеш и ше си разбиеш главата* мда. И кому беше нужно? Аз исках само един плейстейшън! Хах. Само. Ама неее. Трябва детето да има стол! Понеже аз не ставам от него, разбираш ли. 

След като писах първия hello пост, сутринта беше много хубава. Имаше слънце, което ми изгряваше буквално в очите. Дните от тогава не са ми направили особено впечатление. И btw, на капачката на един куинс, който пих вчера пишеше, цитирам: Не Се Оплаквай. Та tbh и аз бях решила да се опитам да го практикувам пък ще видим какво ще излезе. 

Искам да се погваля, че днес си сложих очна линия толкова перфектно, че е чак нереално, заклевам се. Много съм гордо ;3

Тъй като нашия клас по някакъв начин ще си говорим и пишем и etc с някакви деца от Гана, ikr? Една от нашия клас щеше да прави презентация и всеки и праща снимка и кратко описание. Снимката ок, пратих я, ама като се замислих, вече не знам как да се представя. Знам, че обичам ездата, музиката, филмите, сериалите и .. дотам. Няма нещо свързано с мян, което да не прави мен вече или съм прекалено и аз незнам, за да го видя. Честно, не мислях, че съм станала толкова mainstream teen. Винаги съм миалела по един малко изкривен начин и може би това е било по-различното, но сега не съм нищо. Когато си имах twilight, тогава имах героите, каста, самия филм, историята и всичко. Докато сега [..]

Както и да е.