baby, seasons change but people don't.

Хората са най-загубените същества. Убеждавам се в това за пореден път. Всеки ще ти каже, че иска останалите да са честни, но всъщност не е така. Истината боли, колкото и да не го осъзнават повечето от приятелите ми. И не само тях. Всички. Никой не иска истината. Искат да чуят това, което ще ги накара да се чувстват добре. Да се чувстват специални. Но истината не е такава. Тя е точно обратното. Тя наранява и поемаш огромен риск като я казваш, защото човека, на който я кажеш, може никога повече да не те погледне. Някои никога не биха простили нещо такова, което е странно, тъй като те самите са поискали да чуят истината. Проблема на цялата ситуация е че накрая ти оставаш виновен. В случая аз.

От два дни ми е много скапано, защото съм сама. И този път не съм самотна. Наистина няма никой около мен. Съвсем сама на вилата. И то заради истината. Хората ги е страх да я чуят, особено ако идва от някой близък до тях. Тук никой не е различен. В смисъл, странно ми е, че вече почти не се виждам с приятелите си заради рождения ден на Лили. Тя прецака всичко. Просто незнам как я считах за най-добрата си приятелка. Не очаквах да се държи като пълна кучка, заради някакви глупости. Не разбирам как могат да бъдат такива използвачи. Половината не искат да ми говорят само защото бях единствената, която каза истината. Това няма никакъв смисъл хора. Много се дразня, защото чак в последствие осъзнах, че ако в онзи момент на рождения й ден я бях излъгала, нямаше да съм сама сега. Ама кой да мисли бе? Аз тая глава за какво я имам незнам. И сега ще излезна голямата лъжкиня, но всъщност не съм. И точно за това губя всички.

Don't pretend you ever forget about me

We don't fight fair


Чакам да ми се изтегли последния албум на Fall Out Boy и да си изтезавам плеъра с още техни песни. Напоследък са единствените, които ми влизат в положението. Добре де, не е точно така. Всъщност сама си се излирах от Влади, Симо и Ники, които май са единствените ми останали приятели от тук. Те искат да излизаме, да ме разведрят. Но си имам нуждата от самоизлекуване. Не искам и този път да се сдухам и да се затворя в стаята за още една седмица. НЕ. Ще си слушкам Fall Out Boy и те ще ме оправят. Имам нужда от време. Това е всичко.   Колкото и да се опитвам, дизайна не ми се получава така, както го искам. Така че няма да го пипам изобщо. Нека си остане скучен и кафяв. Ама ако някой има идеи как да го направя може и да пробвам.