Aм, така де. Мразя лощите спомени. А преоблема напоследък ми е, че нямам никакви спомени от това лято. Да, вярно е, че на моменти ми е било много забавно или самотно, но за мен това си бяха 3 месеца почивка, които бяха напълно пропиляни. Ама наистина. Ако можех да върна времето наад наистина бих искала да направя толкова неща. Не съм направила нищо, за да покажа на моите хора (семейството и приятелите) колко значат за мен. Миналото лято беше различно. Беше ... смислено. А това беше повече хаотично и неразбираемо.
Но за това пък обичам равносметките. Да, точно така. Моментите, които просто ти идва да обобщаваш ли обобщаваш. Е, ще се постарая този пост да е такъв.
Let`s start. От началото на това леко извратено весело лято xDD . Такам. Юни. Ахам. ... Ако трябва да сме честни не си спомням много. Имаше интриги. И лъжи. И лицемерие. И така познатото на всички "говорене зад гърба". Имаше предадени имаше и предатели. И такива, които бяха принудени да избират между други хора, естествено с помощта на изнудването. А от добрата страна имаше много истински смях. Много усмивки. И 3-4 влюбвания. xDD Една екскурзия. Много яка ако мога да кажа. Уникална. Това е думата. И според мен за всички ще остане незабравима по едни или други причини. Колко лични, колко не, не е моя работа.
Юли. Месецът на морето и пазаруването. И шляенето по улиците. Просто правенето на нещо, за да убием скуката. След това моренцето. 2 седмици на море. Непрекъснато сме някъде, прибираме се, само за да спим. Обикалянето и "О, майчице, ще умра! Това е уникално сладко!" и всичко. Плаж. Мореееее! Музика. След това вилата. Всичко беше много уникалноперверзновесело. С едно изключение. Не беше там. Но, както и да е. Ще се видим септември и това е причината, заради което искам август да свършва. А сега - по същество. Юли мина бързо. Някак си неусетно за мене. Особено времето с вас хора. Обичам ви всички, и наистина исках да ви го покажа, но...някак си не намерих подходящото време. За което искрено съжелвам. Знам, че вие си го знаете, но аз все пак исках наистина да ви го покажа чрез действия, а не просто така.
Месецът с наклонности за край. Август започна с още моренце, но този път избираме северното черноморие. Балчик, за да сме по-точни. Ам...там наистина нищо не се случва. Нищичконищичконищичко. Скука, докато не открих мощта на домашното кино. И докато не разбрах, че братовчедите ми са гледали Клюкарката по някоя от телевизиите и много се въодушевиха като разбраха, че го гледам. И докато не разбрах, че да обсъждам с мама Роб и Крис било забавно !! xDDD Като цяло беше яко начало. След това пак София. Беше изключително странно да се върна. Всичко, което познавах като пръстите на дясната си ръка, ми беше изключително непознато. Но изключително приветливо. Всякаш квартала ме е очаквал. Чувството е ... не мога да го опиша. Много е приятно. Да се чувстваш пак удома си. След това ежедневието се очаква да те връхлети, но не е така. Или поне не съвсем. След прибирането всичко си дойде постарому. Седене навън. Шляене. Много е яко когато знаеш, че няма никой, който да очаква нещо от теб. Да знаеш, че можеш да правиш каквото си искаш или... ъхх.. идеята е ясна. :)
И така дойдохме до ден днешен. Обичайните действия. Всичко пак е .. обикновено. И точка. Това беше. Великото лято, което очаквах, отчасти беше такова. И нищо не може да се върне, за жалост или за радост, така е.
Лунното човече ^^
0 replies:
Публикуване на коментар