В продължение на 2 поста ще пиша за най-гадните и най-хубавите преживявания в животеца ми, защото няма нищо интересно около мен откакто съм в Балчик.
Хората и всичко останало, които са предизвикали най-гадните преживявания в живота ми.
Е, те наистина са адски много. Като започнем от началото на живота ми, първото е, че се запознах с една адски дволична нещастница. Еми тя може и да не е толкова ужасна, но когато бяхме "приятелки" тя беше просто една отвратителна кучка, каквато е и сега, а и не ми се вярва изобщо някога да се промени. Но се надявам повече да не съм пак тая заблудена овчица, тичаща ѝ по гъза.
Второто е, че никога не съм имала куче или котка. Е да, някои ще кажат, че такова животно не се отглежда в апартамент или че те котките и кучетата не валят от небето и изискват грижи, да, знам го, ама аз наистина имам нужда да си говоря *колкото и странно да звучи* с някой, било то и животно. Това е, защото гореспоменатата дволичничка най-нахално ми отне вярата в хората. И оттогава никога не съм се доверявала истински на човек. А аз съм сигурна, че животните няма да ме съдят или да ме издават. Знам, че звучи все едно съм пълната откачалка и честно, ако го обърнем на майтап, наистина съм малко луда и мноооого странна, особено за хората, които не ме познават. Другите просто свикват.
Трето. Лошият ми навик да отблъсквам хората, които са ми близки. Просто винаги ще намеря нещо, което да ме дразни в даден човек и след това ще направя някоя остоумна и иронична забележка. А това много обижда хората. А след поредната доза напълно скапан сарказъм всички ме мразят, или не точно мразят. Просто се чудят кога говоря иронично и кога говоря това, което мисля, а това е много трудно за разгадаване, защото границата е мноооооого тънка.
4. Всъщност това е много усклончиво понятие. Лъжата. Мога да лъжа. И тъй като доста неща не са ми позволени, аз лъжа, че не съм ги направила. Това е много голям проблем, защото колкото и да се старая да се покривам, все някога трябва да изляза на чисто и да кажа истината. За жалост. Да, за жалост, тя ми носи много неприятности, защото обикновено лъжа за неща, които са важни за един или друг. И по този начин си губя доверието в хората, които наистина ценя. А това е важно, колкото и да се опитвам да го пренебрегвам. Все някога идва една шокова вълна, в която някой е разкрил, че съм предала доверието, което ми е дал, а това води до някаква досадна депресивност, която често плаши хората, защото не казвам нищо по която и да е тема.
Петото е, че трудно разбирам хората. Просто така. Не знам кой какво ще направи в следващия момент. Бих искала всичко да е по-просто. Светло. Но не се оплаквам. Знам, че живота е труден, и какво ли още не, но все пак ми се иска понякога да се гмурна в неведение, като в някой сапунен филм, където всичко е дълбоко, но същевременно светло и всепоглъщащо. За мен не е трудно да отгатна емоциите на хората. Просто ми се оттдава. ако някой се сърди, аз го знам, независимо, че може да не си личи от пръв поглед.
Всичко е много хаотично и трудно за схващане, но аз също съм такава.
See you later..
0 replies:
Публикуване на коментар