Най-хубавото в живота и характера ми . Хмм.
Като начало бих казала семейството. Родителите ми са ме обичали и ще ме обичат въпреки всички простотии и грешки, които правя. Въпреки всичките ми недостатъци, те винаги ще ме обичат като своето дете, независимо дали съм на 6, 13 или 20. А и аз ги обичам, въпреки че понякога просо говорим на различни езици и сме в различни епохи.
Второ. Приятелите. Кои истински, кои не, винаги съм имала някой, на който да разчитам, че ще ме подкрепи в каквато и да е ситуация, била тя и скачане с бънджи или кукуване на чанта на Версаче. Е, да, тези неща никога не биха се случили, но приятелите ми винаги ще са с мен и аз ще мога да знам, че съм в състояние да разчитам на тях.
3. Израстнала съм с мисълта да обичам животните и да уважавам хората. Винаги е било така и колкото и да мисля по този факт, толкова повече се убеждавам, че това е трудно се вглъби на едно дете, така че или го имаш, или го нямаш.
Ъмм..4. Тук ще кажа, че най-прекрасните преживявания са започнали на вилата с компанията. Винаги съм искала д абъда част от нещо, а там се вписвам идеално. Всички, цялата компания сме приятели, ама наистина истински. Въпреки всичко през което сме минали пак сме заедно. а някои са леко заедно-заедно, (Ъ, някои ще схванат, други не, ама айде.. xD) ама айде. Пак се си ние. Лудички по природа.
5. Доста велики дни са свързани с моловете в София. Пето. Пазаруване. Обувки. Чанти. Дрехи. Аааа!! Като цяло - кеф!! Ами да. Обичам да пазарувам. Да се шляя безцелно по витрините с безкрайно скъпи парцалки. Проятно е. Релакс, аха. Точно това е, да обикаляш и да разглеждаш и да не правиш нищо, което да те свързва с света извън стъклата и бетонните стени. Под флоуресцентните лампи и по лъснатия под можеш да бъдеш всеки и точно това ми харесва.
Шесто се подрежда морето. Както при моловете, на морето се откъсвам от живота за кратко. За почивка далеч от всички, които познавам, само със семейството. А когато влезеш във водата всичко замира за стотна от секундата и пред теб има безкрайна синя вода. Кристална и някак си притегляща те в ледената си прегръдка. Еми да, успокоява ме. И наистина ме откъсва от света. А плажа. О, плажа. Толкова обичам мириса на море, слънце, лосиони и мазила с всевъзможни аромати и вятъра. Това е като тръпка и след това всичката обстановка те обладава и обгръща и..ти е приятно.
Седем. Горите. Планините и всичко зелено. Обичам дърветата. Особено горите. Гъсти или не, пак ми е адския кеф когато просто наистина се луташ без посока, но не си уплашен. Просто си доволен и леко опиянен от мириса на смола, кора на дървета и зеленина.Просто вървиш, а на някоя поляна спираш и се оглеждаш. И всичко е идеално. Да вярно, само за един миг, но го има момента в който всичко е на мястото си нама как да стане по-добре.
Това е всичко засега. Айде, утре може да драсна още нещичко, защото пътуваме към София!!
Айде поздрави, Крис ^^
0 replies:
Публикуване на коментар