Why do clouds even exist??

Damn it. Защо винаги, когато времето се развали, насъберат се облаци и задуха, ставам отвратително същество, на което е трудно да се разбере, кога е саркастично и кога наистина иска нещо. С такава ненавист гледам облаците, които правят следобеда като непрогледна нощ. Слушам някакви песни за heartbreaks, и нямам никакво желание да общувам с когото и да е. Помня, че миналата година по това време щяхме да се влачим навън, да тичаме, независимо от дъжда, който се излива над нас с Герито. Щяхме всеки ден да излизаме, да гледаме сериалите, които не сме гледали от предишния ден, демек дневниците, докато навън вали. А не тя да е някъде в Македония с леля си и братовчедите, а аз да съм в компанията на лаптопа и недоядения сандвич с кашкавал и шунка от сутринта. Гледах Зазоряване пак. И нищо. Това е първия път, в който дори един път не умрях от радост или мъка или любов или etc. Но беше някакво такова спокойно и слънчево особено на медения месец. И ми стана яко пък...Вече не съм чак толкова сдухана м/у другото. Пък и ще си пусна тейлър пак да ми оправи настроението.
Ъкх, тоя пост се пише от обяд, а сега е три през нощта. Велико просто. Когато се очаква да спя аз си пиша постове в блога от лаптопа в леглото. А и слушам *отново* live версии от концерти. Няма смисъл да казвам, че е на тейлър суифт, защото си се знае. Blah. Днеска имахме гости за великден и общо се изядоха около двайсет яйца и около два килограма агнешко, и да не забравяме единственото нещо, което мога да правя - лимонадаа! Всеки изпи толкова много, че накрая се притеснявах да не свърши, нищо че имаше в индустриални количества. My grandparents отново спореха за нещо политическо. И като цяло беше мнооого скучно, ноо получих две двайсетачки, което напълно покриваше шестте часа на масата с роднините.
Като се замисля, че остава само понеделник и пак сме на училище ми се изправя косата. Колкото и безинтересна да беше ваканцията, пак со беше ваканция. Ъгх, сетих се, че имам нови обувки, да не повярва човек. Едни пантофки от deichman или там както се пише. И ъм, това е. И си заповядвам да пиша по-често пък.