On my mind in the past two weeks.

Уфф..защо не мога да си намеря тема и да си пиша за нея? Много се депресирам като чета в други блогове някакви постове по-дълги от мои пет. И съм станала толкова дразнещо мрънкащо депресирано същество. Ама от днес до края на ваканцията обещавам да не се оплаквам. Ама тоя път наистина. Да, да това съм го чувала и преди. Но за първи път го мисля. Но, за днес ще направя изключение, и ще си се оплаквам в този пост. Денят, не, седмицата ми започна много зле. В неделя с Герито ходихме до мола. Да не повярва човек. И тя не беше казала къде ще ходиме, щото си мислеше, че баща й ще ходи на риба целия ден, но решил да се прибере по-рано. 

И там с някакви драми от двете седмици, в които се бях затворила вкъщи, за които официалната версия беше, че навън е 40 градуса, как очакват да излезна, но всъщност тайничко си залях дашборда в tumblr. с нон-стоп-реблогвани снимки/гифове/etc. от pll, или по-точно си пищях и си шипвах Спенсър и Тоби. За две седмици си наваксах с сезон и малко и адски много ми се харесаха двамата. И са някакви супер adorable като се гледат и asdfghjk. Дам. И особено като тя саложи пръстена на Мелиса, за да му вземе пикап беше awwwww! И не спрях да повтарям на Вили и Ем по телефона, че като отида на вилата няма да спра да говоря и да пищя за това. И двучасовите разговори пак станаха ежедневие, за убиване на скуката. И след това още гифове, фенфикшъни и от онези музикални глупости дето се връзват с даден епизод, но някой от комбинациите са просто epic. А и просто ми е много лигаво и имам любов в излишък, и за това си я раздавам наоколо като невидяла. Амама...как да не са сладки! И са и толкова различни и то това прави всичко голямо предизвикателство, ама те като си намерят начин и после още пищене, сълзи и любов се изпращат към лаптопа с телепатия. А на края на 25 епизод исках морална подкрепа от Ем, за да не получа още по-сериозни психически увреждания. ;d И тъй като тя намеше как да дойде до нас, си я бях пуснала на високоговорител и мисля че по едно време спря да ме слуша, но важното е това, че се чуваше и реакция от нейна страна. Особено когато накрая нали се целунаха и аз едва не умрях от радост. Защото си знаех, че ще се сдобрят. И ревах, пищях и пеех. Абе, като го пиша звучи изключително странно, ама си беше някакво много романтично. Ох, пак се размечтах. ;d huh, често ми се случва напоследък.

 Да се върна на темата за Гери. Нали от квартала се събираме пред моя блок в градинката, което вече си е като нарицателно. Кажеш ли, че си "в градинката" знаечи в точно тая градинка. И не ме разбирайте погрешно, това не е леха с марули, а заградена детска площадка, в която се води война от години между бабичките и нас кой да вземе пейките на сянка. Има и маса за тенис, на която редовно се правят запои, на които все се намира тема за обсъждане. Нищо, че почти всичките там са много западнали, ние (водим се най-малките) сме най-яките и винаги ни канят наляво и надясно. И когато аз не съм излизала, бащата на Герито й забранил да ходи там и на тенис корта с тях, щото "не се знае какво могат да ти направят". Ъхъ. И тя естествено, не го е послушала и накрая, за да не ходи никъде й казал да седи само в градинката. Което няма смисъл, но..то е така попринцип. И когато се метнахме до мола те я наказаха да не излиза 1 седмица от тях, ама изобщо. И тя поиска да ходи на вилата, което отново ме мята вкъщи пред лаптопа, веейки си с брушурата от лидъл. Дамм. И тя се връща точно тогава, когато аз тръгвам на море. Все едно, че пак е миналата година. През лято 2011 я видях точно три пъти, в трите месеца. Късмет ни липсва. ;d Но.. мен може да ме качат на вилата и тогава ще има и какво да пиша, и с кой да си се шматкам по гората. Доообре, това не е това каквото си мислите. Хих. Смисъла е, че няма да съм в 12 през нощта, джапайки в реката самичка. 

Сега се сетих да спомена, че ходя на курс по немски от понеделник и днеска имахме тест, но все още гледаме госпожата с оня "wtf??" поглед, като почне да ни шпрека на немски. Което е през цялото време. И до 20, когато ни е изпита, и когато заминавам на море, съм закачена за лаптопа, учебниците, в които все още ми говорят сякаш на джигитайски, и за бтв, за да си гледам първия сезон на лъжкините от 10. И така.. Деня ми не е нищо особено, само дето ставам в 8. О.о Което си е меко казано самоубийство, особено през ваканцията, къпя се, сядам да си гледам сериала, след това реблогвам за около час и след това тичам да си хвана трамвая да ме закара на курса от 1.30 до 5.00 или по-рано, ако нямаме почивка, и после се дотътрям вкъщи, пиша домашни, след това сядам на лаптопа и се започва едно пеене, рев и пищене. Заспивам към 2, защото си пиша фенфика (може да пусна малко информация за него утре) като бележки на телефона и заспивам. После всичко пак отново. И не, аз ИЗОБЩО не съм скучна. Ноо, от този пост спирам да си намирам извинения и да мрънкам. Амин. 
 ;;;;;;;;;;;;;;;;;