Like Crazy.

Уххх, няма да се оплаквам, но напоследък ми е много депресарско. Сдухвам сеее. Интернета ми почти го няма, което значи никакъв 3ти сезон на skins, което значи още моткане и обикаляне на къщата като някаква луда със слушалки в ушите. От днешния епизод на pll си избрах този гиф, защото много ми се вписва в състоянието. Наистина е така. Днеска откакто в 8 сутринта (извънземно рано) пуснах да се тегли сезон 3, сега, в 22:54, е на 12.7%. Не, аз хич не съм преебана с кабелен интернет. Нееее! Няма да пиша дълги постове, просто защото живота ми е кошмарен, не си мислете, че има намесено нещо различно от непрекъснатия кръг телефон-лаптоп-телевизор-никакво излизане, грешите. Уж съм си направила блог, за да пиша нещо интересно, а само простотии ми ражда главата. Ха-ха. Не ми е забавно. Не съм се смяла искрено от много време, но не ми пречи. Гледам си супердепресарските клипчета в youtube, след това си пускам Jumper или Like Crazy, и след това зяпам пространството. От празния хладилник почнаха да ме побиват тръпки, честно. А, изобщо не е толкова празен. Имаме си много неща, ама все такива, които не харесвам. Това съвсем ми уби любовта към храната. Обикновено хората като са депресирани ядат, ама аз не обичам вече. Хъх, не, аз хич не мрънкам. Просто няма на кой да си го изкарам. Гери е на село, и напоследък най-дългото време, за което сме си говорили беше точно десет минути. И това много ме дразни, защото тя си изкарва ваканцията супер, излиза всеки ден, и то не за да ходи на курс по немски, насилствено разбира се, а за да се влачи с "приятелите", които са там. И има драма, караници, слънчеви дни и всичко, което искам, но при мен не се получава. А го искам, много силно, наистина! Но веднага след курса съм на море, което е супер, но няма да се видя с никой, което значи безпаметно търкаляне по пясъка със Здрач в ръчичка. И със слушалки. Хах, forever alone. Щях да си изкарвам добре, ако сега ме търсеха да излизам, а не през годината. Бих умряла за по-бърз интернет, или за някой, с който да се мотаем по парка или по пазара, без да си купим нищо. Би било забавно. Но не. I'm really fucked up. idk, защо никое лято не може просто да ме изпратят на вилата и 3, добре де, 2,5 месеца блажено излежаване на пътя или при реката. Което е много възможно да стане за целия август и септември, но все още не е толкова сигурно. Жалко. Бих искала да видя какво правят тези, които не дойдоха на рождения ден на Криси. Не, сериозно трябва да се стегна. Защото скоро ще се намеря ревяща в тъмното за липсата на социален живот. Ха-ха. Ще се опитам да попиша малко във фенфика, който всъщност е като предистория на истинския, ако ме разбирате, какво искам да кажа.