Но започвам да се настройвам за есента. Става ми едно такова пълно с тикви и листа. Не знам каква е връзката с тиквите и есента, защото рядко празнувам хелуин, но оранжевото и тиквите са си есенни. И искам да си накупя свещи. Никога не съм имала и искам да видя какво ще е с ароматизирани свещи. Есента според мен е точния сезон за това. А и няма как да не кажа, че съм леко пристрастна. Защото рождения ми ден идва и просто не знам как ще оцелея. Защото после идва и последната част на здрач и.. не искам да свършва. Не обичам края, защото не знам после дали ще успея да се привържа към нещо друго. Но още не е време за това. Първо ми е рождения ден. После идва bd. И толкоз. Ще си мисля за свещите и за сладките аромати на бонбоните за хелуин. И ще си мисля за миналогодишния базар в училище. Тогава ми беше щастливо и безотговорно. Но нека си представя, че тази година е по-хубава. И тази есен е по-добра от предишната. И има по-хубави песни. И има свещи, които планирам да си купя. Защото тази есен слушам Лана Дел Рей. Чувството е трудно да се опише с думи. Това е причината да не успявам да пиша в блога. Незнам как да се изразя, което е още едно нещо, което се е променило в мен. Преди можех да описвам нещата и да ги правя истински. И слушах дебилна музика. Може би това е нещото, което ме караше да търся отдушник за всичко. Не, че се оплаквам де. В момента съм на кеф. Малко сдухан, но кеф. И си мисля как всичките входни минаха най-сетне и въпреки излагацията по физика, по география имам 5,60.. Много се радвам. Не, че ме бива по география, но в сравнение с физиката съм гений. ;dd
Книги. Искам да чета отново. Защото връзката с героите е нещо, което няма как да не те направи щастлив. А и си е едно напълно есенно занимание. Защото ми напомня на зазоряване и как я четох през нощта и после как цял ден с Герито обикаляхме двора и аз й пищях какво точно става, и как няма повече отколкото трябва и как медения месец и сватбата и Ренесме и всичко е просто перфектно. И как си търчахме до Европата и си купувахме Пепси туист и как после бях болна, но си заслужаваше, защото беше хубаво. И още бяхме деца, или не толкова деца, защото бяхме седми клас и не исках да се разделям с вече така-или-иначе-разединен-клас, но той си беше наш и си обичах всички. Е на въпроса колко са ме обичали мен не мога да кажа, но аз си ги обичах тайничко и ми липсват понякога, нищо, че рядко се сещам за тях. И беше 2010 и беше някак си по-лесно от сега. А сега е 2012 и си мисля за свещи и разходки из Борисовата и Южния парк сред попадалите листа. Не знам, но май есента ми е любимият сезон. Защото колкото и да се опитвам да заобичам другите сезони, обичам да ми е студено. Звучи странно, но е така. Не обичам жегата на лятото. Не обичам пролетта, защото винаги съм болна. А зимата я харесвам, но не я обичам. Защото тогава ходим да карам сноуборд и си умирам от смях като се пребия. А да се излиза с мене, когато навън има лед е много добра възможност за наблюдаване на зрелищни падения от моя страна.
Вече не знам какво да пиша и какво да не пиша тук. И причината е едно сериалче. Awkward. , и го дават по mtv и в него главната героиня е тази, която играеше Сам във Трий хил и просто умрях. Изгледах и двата сезона и все още си УМИРАМ да разбера дали ще се върне към Джейк или ще си остане с Мати Макгибън. А и това, че тя има блог, и по-късно цялото даскало разбра за него и после това й създаде милиони проблеми. А тя е най-големия карък на света. И това е всъщност. Много ме хвана сюжета и Джена много ме израдва, защото се оказва, че има хора с по-лош късмет дори от мен. И честно, какво точно намираш в Мати? Джейк е толкова по хубавичък с тази си му руса косица и сини очичкии!
0 replies:
Публикуване на коментар