Well, блогчето ми замира. Ем нямам какво да пиша. Сега като си гледах старите постове - леееле. Писала съм по толкова много и 1000000 пъти по-смислени неща. Ем, кофти ми е. И ми е леко гузно, че не пиша, ама аз не намирам време да спя, така че ми е до някъде оправдано. Ама нормално ли е да имам 2 тона домашно по единствения предмет, който имам и да нямам време да го напиша?? О.о
Абе скапана работа е като цяло, щото аз тез нещица дето сега ги учиме си ги знам от 2 клас, когато си внимавах в часовете. И сега ми е скучно, ама много. Ама имаме някакви безумни текстове да ги учим наизуст, защото класната, която помеждодругото е и госпожа по АЕ и аз, то е просто естествено да съм в клас с АЕ като задължителен, ни е останала с фикс-идеята, че език се учи с текстове и диалози наизуст. Нямам просто какво да коментирам. На ден пиша по 3 часа най-малко и освен това трябва да уча текстовете за още 45 или повече, зависи от текста, а и трябва да намеря и време да спя, щото после съм като парцал на следващата сутрин.
А събота и неделя, като са ми почивни, имам пак да уча по АЕ, щото в петък вечерта не ми е стигнало времето. А да се събудиш с мисълта, че имаш да учиш, просто не ти се иска даже да си отвориш очите. Ужас просто. Като стана 1ва смяна ще съм на 50тото небе. Сега, като не знам дали започваме от 12 или от 13 просто ... ъррррр. Противно ми е бе.
Цяла седмица съм скапана. Може на моменти да се разведрявам, ама не. Или ме е налегнала есенна депресия или сега ми се показва "ежедневно вкиснатата аз". Щото ми е някакво антипатично. Не искаам да правя нищооо. Само да спяяяяя.
Просто това ежедневие е толкова еднотипно, че няма накъде. Сутрин ставам. Закусвам. Телевизия за 10 минути. Малко в фейсбук. И след това гледане на епизоди от сериали. И така до 11. В 11 се яде и се излиза за училище. Независимо в колко започваме. Просто ме е страх, ама наистина, че ще закъснея, а последното нещо, което искам да правя е да споря с когото и да е било. След това си взимам малък шейк от макдоналдс и сядам пред у-ще да уча текстовете и да чакам дружките. Те идват. Седим отпред малко. Влизаме в даскалото. В стаята. Учене на текстове. Здрасти - Здрасти. Почва часа. Звънеца бие. Госпожата влиза и почва да говори.......
Ох, даже и аз се отегчих. И след училище отивам отзад на двора, за да чакам тате да ме вземе. После унас. Пиша домашни. Вечеря. След това пак учене. И накрая 10 минутки откраднати за четене или компютър. И пак се проклинам, че си лягам в 12. И всичко пак отново. Чак сега осъзнавам, че съм правила всичко ужасно механично тези дни. Ама всичко се повтаряше. И като се събудих днеска, или по-точно бях събудена, щото трябваше да ме постригват. И все едно, че изминалите 5 дни са били преди месец най-малко. Всичко ми беше като в мъгла някак си.
Офф. Искам досадното, но все пак лято 2011. Поне тогава просто усмивката ми не слизаше от лицето ми. Ем. Това е . Вече наистина нямам какво повече да пипа. А и не смятам, че тоя пост много ще ми вдигне посещенията обаче поне тая бъдещата седмица мисля да съм по-редовна, така, че....
Крисс ~
0 replies:
Публикуване на коментар