Да. Просто всичко .. се изплъзва някак си. Зачетох се в най-старите постове на блога и просто.. незнам. Тогава бях много непринудена. Можех да кажа всичко. Сега само живея в някакво подобие на реалност, което е адски депресиращо. Не съм същата както преди. А лошото е, че сега упреквам хората, на които истински държа, в това, че те са се променили. Всичко се променя и аз съм ок с това, но ... липсва ми това, което бях преди. Не мислех много. Не бях толкова досадна. Живеех. Сега не е точно така. Сега само съществувам. И това е.
Днеска си намерих една тениска и една кърпа от екскурзията. *спокойно, кърпата не е ползвана, а с тениската само съм се мятала в басейна, така че...* Някакво ми беше хипер тъжно. Ем, бате тогава бях жива. Исках всичко. Но, да не задълбавам. Леле колко спомени просто. За 4 дни бях истински щастлива. Както никога преди. Незнам, може и да съм разказвала и преди за екскурзията, но сега всичко е различно. Бях без родители и без контрол. Бях свободна и бях на 99 тото небе. Имах всичко. Или по-точно исках едно нещо, което никога няма да притежавам. Момчето, което харесвах беше там. Е, то това беше едната от причините да отида. ; ]] Знам, че никога, при никакви обстоятелства той не би ме харесал, по този начин. Честно понякога си мисля за мнението на другите за него и се дразня. Адски много и вътрешни просто искам да го защитавам от останалия свят. Дори от майка ми. Преди мислех, че не е нищо особено, даже понякога се дразнех от него. Но сега като се замисля през цялото това време съм била влюбена в него. Но това е било толкова тайно, че дори и аз не съм го разбрала. Тайничко винаги съм таяла симпатии към него. Но никога не бих го казала. Преди, сега бих, но определено би ме било страх от реакцията на отсрещния човек. Но независимо от всичко, аз го харесвам. А тази екскурзия беше много ... незнам прекрасна. Да, всъщност за всички беше така. Е, по различни причини, де. Но както и да е. Да се върнем на моята тирада. Просто ми беше .. кефско може би ?? Едва не се удоших от парфюма. Но ми беше познат. И след като ме поля с него .. ами незнам беше объркващо. Веднага се качих в стаята и после право в банята. Но не се измих с вода, а се изтрих с едната от кърпите. И тайничко си я сложих в чантата. Просто заради тръпката. След това бяхме на басейна. Всички. И еми и Гери ме бутнаха в басейна. С всичките ми дрехи. С тениската, с която бех, докато в басейна останахме само лудите аз, ти и Еми, а небето беше адски черно, но на нас не ни пукаше особено. Бутахме се и се гонехме. ДеЦка радост. След това на мене ми стаха студено, а Еми излизе, че трябвало да си суши косата. Лигава история.. ;DD И ти се запромъква към мене, а аз си бях седнала, увила се с кърпата на Гери и чакам да се стопля. И тогава леле...дръпна ме и цопнах в басейна. Отново. Този път с единствената суха кърпа в целия комплекс. И този път ти метна Поли в басейна. И пак пръскане и т.н. И си запазих и тениската и кърпата. Еми сантиментално съм пък.. ;DD И така. Това ми беше романчето за спомена от екскурзията, пробуден днеска в 8:47 Ем това е.
Сантиментално biskwi ^.^
П.с: Гледах рекламата на киндер буено и съм съгласна с Чоки - трябва ѝ патент !!
П.с: И днеска си схрусках едно след теста по АЕ ;]]
0 replies:
Публикуване на коментар