My place is near you.

Е, днес почти не съм излизала и през цялото време си мисля за нещастния ми любовен живот.. xD и се кефя на най-скапаните глупости. Припомнях си екскурзията, която беше най-доброто нещо в живота ми от години.. *rofl* и като цяло ми е някакво лигаво такова...гледах трейлъра на БД и пак се почна с вманиачосването.. а утре си нямам ни най-малка  представа какво ще правя и така...Просто супер. Скуката на max и пак слушане на чалга и танцуване на кючеци от страна на Геринка и пак мрънкане от моя страна. Все същото. Мрън. Мрън. И пак Мрън. Не мога да повярвам, че даскалото се изниза толкова бързо, защото си мислех, че ще бъде ебаси мъчението, а то се оказа, че не усетих кога минаха 100 дни (знам колко са , заради брояча в блога на Чоки, а и да се похваля, че точно на 100 ден влезнах за 1 път в блога ѝ и сега ще влезна и в последния и ще ми бъде едно кефско.. ) и независимо от всички мрънкания от моя и не толкова от моя страна ОЦЕЛЯХ. Лятната ваканция е към своето начало. Искарах си много яко на екскурзията. Минах изпитите. Остава само да подадем документите и край. Това ще е от 7 клас. Накрая незнам как ще се въздържа от това да прегърна всички, които срещна, заради това, че това беше най-ужасната година в живота ми. Ама най-гадната. И в тази ужасна година станаха много неща. И лични и публични. И тъпи и истински значими. Е, сега може и да си мислите, че правя нещо като равносметка, ама не е точно така, защото за равносметка ми трябва цялото време на света.

А, да. Скучно ми е. Слушам Парамор; Олстар уикенд и Енрике на макс и се кефя и си денсвам. Ваканцията най-сетне дойде. Почивката и слънцето. Безкрайните дни навън. Кафя се бе хора! А само да споделя, че скоро има вероятност да се издрайфам, защото се бях натъпкала с череши и сега в корема ми е станало нещо като компот.. xD

Не мога да повярвам, че може да не видя някои хора повече. Дали за лошо или за добро - незнам. Поне настроението ми в момента е на макс и се кяфя на всичко, а и още не съм осъзнала, че доста хора наистина ще ми липсват. Някои от тези хора за мен са почти непознати, но все пак ще ми е странно тъжно да не ги виждам вече. Ще е кофти. Но единствената ми надежда е някой от "в" или "г" клас да идва в 2АЕГ или в НПМГ, защото яко мога да се сдухам, ако не познавам никой.

Е, има време да се притеснявам за глупости. Пред мен чакат 3 месеца блаженство и почивка. Ставане в 12 и седене по цял ден навън. Лягане в 2 през нощта и т.н. Ще бъде много яко лято. Няй-хубавите моменти трябва да са от тогава. Да си почивам и да спя. Да се разхождам и да кисна на лаптопа. ... -мм-

Вампии ^.^