Еми едно таково ми стана адски кофти. Всички ми излезнаха криви. Един ме дразни с адското си нахалство, себичност и самовлюбеност, което принципно си ме дразни ама сега просто ескалира и ми писна да слушам простотии отново, отново и отново. Търпението ми се изчерпа бе !! Все едно и също да ми ломотиш то просто се натрупва и накрая наистина яко ще избухна и ще се развикам адски яко бе !! Писнало ми е и толкова. Друг ще ми вика айде си лягай. Трети ми вика..ъъъ нищо не ми вика ако трябва да сме честни...
Просто има някои хора, които са ебаси досадите. Не, не досади. Лепки. Това е точната дума. Писна ми от хора, които са адски лицемерни срещу теб и срещу останалите. Омръзна ми и на всички, които познавам мога честно в очите да кажа, че скора наистина ще ми дойде адски много от простотиите на дадени хора и че опастността от избухване (тази дума е по-лекия вариант на това, че ще им кажа цялата истина за тях в очите, колкото и да е болезнена.)
А точно един човек наистина ме дразни с постоянното си оплакване на тъпите си проблеми. Мене изобщо интересуват ли ме ?? "О, ама на мен какво ми пука за това дали тя си има проблеми или т.н. ?? Тя ми е фр и ще трябва да се занимава единствено и само с мен !!А ако не ми обръща достатъчно внимание ще ѝ се сърдя !!" Омръзна ми. Всички сте едни изкуствени и се правите на тези, които не сте. Гадно ми е ест. И то не само на мен. На всички останали също им е кофти. И не те искат, но аз нищо не казвам. Ти би ли направила това за мене ?? Естествено, че не. Ти си твърде егоистична, за да мислиш за останалите. Дори и за някой, който се води твоя приятелка.(О, не. Моя е грешката. Трябваше да пише "приятелка")
Писна ми от ъпи е еднообразни проблеми на остатъка от "компанията", която беше толкова задружна миналата година. Сега всички се разцепихме и продължаваме да се прегрупираме. Тъпо е. И наистина ми става гадно като се сещам какво бяхме преживяли през тези 7 години. Всички ЗАЕДНО. Тази дума някъде се загуби през последната година, не мислите ли ?? Всички се разделихме заради това, че всеки от компанията харесваше друг от нас. И всички го разпространиха. И стана гадно. Някои от вас са станали адски гадни, а други ми станаха адски симпатични по всички начини. Може повече да не ви видя, но искам да ви кажа (въпреки че съм сигурн, че вие дори не знаете, че имам блог), че всички ви обичам, кои повече, кои по-малко. Всички бяхме толкова... заедно. А вече не се виждаме даже. Е- каквото било, било. Казвам ви сбогом на всички и ще си спомням за вас всеки път, когато ми стане тъжно. Ще си ви спомням винаги с добрите неща, въпреки че едва ли ще забравя лошите. Не ми дреме. Вие бяхте моя клас и аз си ви обичам, независимо от всичко. (гушкам ви всички поотделно !!)
Е, многото сълзливи постове с тъпи определения и т.н. ми дойдоха в повече и сега ще приключа с този, защото вече наистина ми е някакво адски миналогодишно и адски е подхванала носталгията по миналата година.
~Носталгичното същество
0 replies:
Публикуване на коментар