Hello. How've you been? Good? Ok.
Дописа ми се. Пописах малко на лист, може скоро да го кача ако не го намразя. Както става с всичко, което някога съм създала с ръцете си. Тези дни като нямаше училище нямах причина да излезна от нас и съответно the majority of time бях на дивана и гледах ориндж каунти. И се изкарах извън нерви докато свърша първия сезон и се отказах. Гледах рандъм филми, които бяха доста прилични и някак си ме оставиха с много филосовски, ако мога така да ги нарека въпроси относно живота и мен самата. И много се обърках във всеки смисъл на думата. Някак си за няколко дни успях да преосмисля какво е важно за мен, какво ме натоварва много психически и кое ме кара да се чувствам на семдото небе. И не знам дали съм готова да споделям с интернет или с когото и да е било тези мои мисли, защото не съм сигурна в тях. Не съм сигурна, че искам да поема риска и да видя по какъв начин това ще се отрази на монотонното ми ежедневие. Не знам нищо и най-страшното е че не знам дали съм готова да призная дори на себе си някои от тези неща, тъй като те биха могли да променят всичко в преносен и пряк смисъл.

Та, утре имам тест в аво. Реве ми се. Предпоследната събота, която ще пропилея като седя в една стая с още осем човека, които искат да разберат всяка дума, независимо къде я видят. Няма повече Мила и постоянното разсейване и чакане на почивките като малки деца на коледа.
Относно приятелите единственото, което мога да кажа е, че ме побъркват. С тази несигурност, уклончивост, напразни обещания и непостоянност не мисля, че ще издържа още дълго.

Бях доброволец, btw. За втора година на софийския фестивал на науката в заимов, парка. От 14 до 17. Беше много по-приятно, но и толкова по-неорганизирано от миналата година. Имаше презентации вътре в театъра, на главната и на камерната сцена. Аз си отвисях и четирите дни на камерна и си правих компания с персонала от театъра, които бяха супер готини хора. имаше двойно повече шатри отколкото миналата година, дойдоха много нови доброволци, видях се с някои от миналата година, имаше супер много деца и родители, беше доста голяма каша, но беше много живо и весело. Харесва ми, когато виждам деца, които се интересуват от заобикалящия ги свят и науката. Не че аз съм толкова научно настроена, но честно този фестивал е прекрасно място да се запознаваш с нови хора. Плюс, дават ти обяд и вечеря, така че си заслужава откъдето и да го погледнеш. Евалата за организаторите и за всичкия екип, презентаторите и доброволците(най-вече, не че съм пристрастна). Това е живота ми в общи линии през последните няколко семдици. Приятен живот от мен.

Криси