wish to be worth it.

Започвам да се чудя има ли смисъл да опитвам си върна нещо, което от одавна смятам за загубено. Блога например. Незнам как преди с такова желание и ентусиазъм от най-тъпата случка извличах нещо значимо. А сега не върша нищо друго освен да се оплаквам как не мога да постигна нищо. И не става въпрос само за постовете. Имам чувството, че сама си се прецаквам. Не само в училище, ами и в живота като цяло. От близо 2 годими уча в това училище и познавам към 40 човека, като 30 са от моя клас, ако ме разбираш.
Нещо настроението ми се скапало и много се сдухвам като видя влюбени да се разхождат и да си се прегръщат и да се лигавят. Дразня им се, ама не защотот съм коравосърдечна, ами защото и аз искам. Искам ди си имам някой, който да си го гушкам нон стоп и всичко. Това си говорихме с Герито вчера. Защо, аджеба, останалите заслужават повече от нас? Аз, разбира се, успях да изтъкна 93778365874658743657 причини за себе си, но това само още повече ми скапа деня. Затова реших да спра да мисля толкова много, за това как точно изглеждам в чуждите очи. Не че се влияя толкова от мнението на другите за мен, но ми е важно да съм достатъчно добра във всичко. Знам, че е глупаво и че никога няма да стане. Опитвала съм се неуспешно да се променя, но това нещо доведе до извода, че хората не се променят толкова лесно. Даже понякога изобщо. Да, мисленето може да се отклони от темата, но не мисля, че можеш да накараш себе си да се промениш.
Преди тате ми разправяше как рутината те поглъща и нямаш време за нищо. Е сега вече му вярвам. Последните няколко седмици бяха точно това. Една скучна рутина. Тренировка-душ-училище-сън. И после в събота с Гери навън целия ден. И неделята с мама някъде навън и след това чистене с прахосмукачката. Незнам как чак сега го осъзнах. Но може би чак сега имах достатъчно време да седна и да се замисля върху нещата, които правя и дали изобщо осъзнавам че ги правя или всичко вече е на автопилот. Но до края нани нямам против да е така. Защото така времето минава много, ама наистина много бързо. Дори в четръртък, когато имаме 4 разказвателни и едни прекрасни 8 часа. Друг е въпроса, че си проспивам живота. Но трябва да спра да бъда такава песимистка. Остават ни близо 2 месеца училище и след това вече ще си живея като хората.
Тази седмица пак почнах да си пускам 8tracks и си обогатявам плейлистата с всеки изминал ден, което е хубаво. Мисля.
Да..точно преди великденската ваканция ще ни връщат тестовете по география, а аз мисля, че яко съм се *извинявам се за езика* осрала на тоя тест. Учих, но явно от напрежение ли, незнам и всичко, което 2 минути преди звънеца знаех като песен, си беше отишло завинаги. Та трябва да се стягам по география, а нещо на мен България не ми върви, та незнам как ще го кретам натам. Май месец, в една и съща седмица са ни и двете класни, бел и математика и да се надявам да се окопитя и да започна да уча, че учебник не съм отваряла от толкова много време, че чак ми става лошо като се замисля.
Друго нямам какво да кажа, възможно е, повтарям, само е ВЪЗМОЖНО да пиша пак скоро ако намеря малко време и муза, нооо най-верочтно пак ще си намеря оправдание, повече за пред себе си, отколкото за пред другите.
Та, лека и мека на всички.