tres metros sobre el cielo !! ♥♥

Значи. Ще започна с предистория. В единия(от многото)часове по физическо, в който "бях болна/бях си забравила анцука(не обръщайте внимание на правописа...)" Ели нали нещо се беше сдухала, ама после подхвана една тема за тоя филм "Три метра над небето". И май само аз седях и гледах с някакъв много akward поглед и си викам е това какво пък е нали. И тя почна да хвали главния герой, колко бил сексав и etc. и вика, че цял ден го гледала и адски много ревала, щото знаела какв става и от това още повече ревала и някакви такива. И накрая спореха, дали главния умира в края или не и накрая се разбра, че той си е жив и здрав, а умира еди-кой-си. И след училище се мятам върху компютъра, щото беше петък и изцяло съм изключила за тоя филм. И вчера, 15.01, Лори и Ели си пишеха по стените "у Фиейсбука" нали името на тоя филм и blah, и след това на мене ми светва в главата, нали да си го изтегля. И намирам го, и се питам, защо по дяволите е на испански. Обаче все пак го намирам торента в замунда и го изтеглих и видях, че е с английски субтитри и си викам а сега какво?? и се поразрових и за около 5 минути си намерих такива на bg и почнах да го гледам и главния беше so adorable!!! asdfghjklzxcvbnm!!!! Начи адски ме израдва, че сценариябеше супер и актьорите играеха супер и така. ама не можах да му се насладя, щото бързах за даскало. Еми, после си го компенсирах като го изгледах 3 пъти след училище и лелееее толкова много ревах, не съм ревала толкова от както с кака гледахме тетрадката и незабравима разходка едно след друго и унищожавахме носни кърпички. Ама въпревки това си беше flawless. И понеже нямам какво друго да кажа, ще постна писмената ми реакция след като гледах филма. (WARNING!! Хората, които нямат време и нерви да разнищтват смисъла на глупостите дото съм ги редила, по-добре да спре да чете тук !!)

" Понякога си мисля, че искам все невъзможни неща. Не става въпрос за вампири или нещо такова, но някак си не се чувствам винаги на място. Искам да е като в книгите. Всичко. Живота. Искам да се чувствам истински желана от някого. Искам да съм обичана. Но не от семейството ми. За тях винаги ще е така. Просто наистина имам отчайваща нужда от гадже. Ама наистина. Искам да става като по сценарий за филм. Искам да ме прегърне и всичко да спре да има смисъл. Искам и да си говорим, защото дори и най-добрата ми приятелка не иска да ме слуша напоследък. Не че не съм досадна или нещо, ама все пак. Скоро осъзнах, че съм адски самотна. Гледам да съм с повече хора, но нищо. И не съм сама. Никога не съм била. Но мисля, че винаги съм била самотна и когато съм била дете не съм го осъзнавала, защото имах толкова много плюшки, че съм си мислела, че те компенсират много. Но да се върна на темата. Искам когато съм с него, да съм спокойна. Искам да го обичам истински. Искам дори и когато скъсаме, да не го забравя и тогава, когато боли най-много да разбера, че всичко си е струвало. Че не съм си загубила времето. Искам да мога да му се обадя, и той да не ми затвори и да ме изслуша, нищо, че вече не излизаме. И все някакви такива. Искам да седим и тишината да е достатъчна. Искам да сме като в три метра над небето. Филма е много..някак си въздействащ. Уникалнопрекрасен. И адски много ми харесва целия сценарий нищо, че накрая си изплаках очите. Всичко беше някак нормално. И това още повече ме караше да ревна, защото се сещам за собствения си жалък forever alone любовен живот. И това е. Искам да сме близки. И искам еми незнам. Не искам да съм лепка, а и няма да съм. Искам да вярвам на някой. И искам да знам, че е искрен. Искам да знам, че каквото и да направи няма да го отнеса аз. Защото това си е неговият живот. Колкото и да е жалък, ако обичам него, няма да ме интересува. Искам да харесва филми. Не, да ги обожава. И да има малко време за мен. Искам да не е някакъв женкар или идиот, дето ги сменя всяка седмица. Не искам да е някакъв адръстеняк също. О, Рали оня ден даде много подробна характеристика, ама сега няма да я пиша, щото ..еми неискам. Леле. Изненадвам себе си. Вече ме си правя оправдания, както преди. А, по темата, искам да го крия в моя гардероб, когато нашите си дойдат. Винаги съм искала да знам какво е чувството. Е, след това може и да го представя, но това е съвсем друга тема. Искам да е истински. Не искам да е някакъв перверзен олигофрен. Искам да не се променя, дори и след като мез зареже или аз него. Искам да е сладък, ама да не е много лигав. Не искам да е някакъв супер силен. Просто искам да е по-висок от мен. И искам още да обича да ходи на кино и да няма на против да дойде с мен поне един път на пазар. Искам да не се ебава с мен пред приятелите си, защото все някога ще разбера. "

Има и още ама е за лично ползване. Стига ви толкова.

(15.01.2012/16.01.2012)