А само да се ядосам на себе си. Винаги съм се затваряла в себе си. Има неща, които никога няма да кажа дори на най-добрата си приятелка, майка ми или който и да е било. Много мразя това, че ако нещо ме мъчи просто ще седна в някой ъгъл и ще надуя музика в слушалките, изолирана от света. Изолирана от себе си. Затварям се в черупката си, но не ме е страх да го кажа гласно - там се чувствам много по-добре отколкото когато съм отворена за новото и света. Винаги съм го правела. В един момент съм свита и притеснителна, а във втория си говоря с момчета в двора. Логика - 0 % . Аз съм много странна. По едно време искам да гледам нещо страшно и плашещо, а в следващия - искам да гледам някакъв филм, на който ще мога да поплача. А напоследък доста рева. За нищо. Просто ей така. От нищото мога да се разплача и разхленча. Всеки ще каже - еми не се затваряй в себе си и всичко ще е ОК. Е да ама на думи е много лесно, а после? Когато се стигне до реални действия е много трудно. А и аз си имам причина да съм такава. Когато бях малка една моя "приятелка" ме предаде и оттогава нямам вяра в никого. Мога да кажа някоя друга незначителна тайна, но не и нещо важно за мен, по простата причина, че ме е страх да не ме наранят. Еми това съм аз - доверявам се на не когото трябва, а после просто се оказвам предадена. Защо да не се доверя на НДП-то ми? Еми незнам. Просто нямам смелостта. Има неща, за които знам, че ще ми се смеят. Има неща за които ще ме подиграват цял живот. А има неща, които могат само да ги направят по-състрадателни. Еми незнам В крайна сметка пак изписах един роман, ама пак е много несвързано и объркано. Като мислите в главата ми.
Пак стана много късно..айде байз
Krissie^^
0 replies:
Публикуване на коментар