слънчев ден = самосъжаление

Е...настроението ми е скапано. Незнам какво да чувствам. Много съм объркана и ми е гадно. Говорихме си малко с адашката ми Криси и това ми дойде добре, ама настроението ми остана скапано...Охх като се замисля колко време има до лятото просто ;хх Кога пак ще се видя с вас малки мои? Мислейки за лятото се питам... ти ще ми обърнеш ли внимание най-после? От няколко дни се опитвам да ти пиша, но ти все не отговаряш. Какво направих аз? За какво съм виновна? Какво стана с приятелството ни, а? Много се мразя за последния ден от лятото. Защо избягах? Защо ти казах това? Защо си мисля, че си ми сърдит за този ден? Мисля си го, защото е така. Мамка му. Как можах да съм толкова...глупава? Е, то си ми е в кръвта, но както и да е. Мразя се. Много се мразя. Може пак да не го видя. Да, може. Зависи само от мен. Ако не му бях казала това, всичко щеше да е различно. Нямаше да ме отбягваш. Нямаше да съм с толкова слаби нерви. Нямаше да започна да псувам. Мамка му, защо си го причиних? Защо? А, да. Защото съм глупава. И се мразя. Ако тогава ги нямаше Йони и Криси да ме развеждат по МакДоналдс и по моловете нямаше да оцелея. Годината започна. Живота ми се промени. Не съм го виждала от 7 месеца. Не си го спомням. Но никога няма да го забравя. Никога. Дори и да не се видим никога повече. Не го обвинявам за нищо, освен за едно. Позволи ми да избягам. Ако не го беше направил всичко щеше да се развие по съвсем друг начин.

Много ми липсвате всички! Особено ти. Стига толкова самосъжаление. Остана още малко до лятото и не искам да съсипя живота си точно сега. Искам да остана здраво стъпила на земята. Искам да не мога да си спомням миналото лято. Искам да го имам. Искам да не бях толкова глупава. Но нищо от това няма да се случи, ако не успея да спечеля доверието ти пак. Нищо няма да влезе в ред. Хаосът пак ще се намести в съзнанието ми. Пак ще загубя предства за времето. Пак ще се самосъжалявам. Не искам такъв живот. имам нужда от много кураж и малко време. Няколко минути. Само колкото да си призная всичко. Не ми пука дали ще рабере. Не, не ми пука. Винаги ще го  помня и ще съм му благодарна, че ме е изслушал. Пак ще го смятам за най-добрия човек, който познавам. Цяло лято се опознавахме и накрая аз скапах всичко. ВСИЧКО. Мразя се. Мамка му. Нямам сили да плача. Нито да крещя. Няма смисъл. Няма да ме чуеш. Няма. Много си далеч от мен и аз виждам как бавно се отдалечаваш все повече. Ако...беше по-просто щях ... оффф. Не знам какво да правя. Просто ще седя затворена вкъши и ще се мъча. Ще си мисля за отминалото лято. Спомените ще се стоварят върху мен, но няма да ми пука. Просто ще седя. И ще държа всичко в себе си. Както правя винаги. Просто се затварям в моя свят и не допускам никой до себе си. Отблъсквам хората, които обичам. Винаги съм успявала да нервирам някой, който е скъп за мен. Объркана съм и виждам, че пак съм ударила дъното. Пак се затварям в себе си. А не искам да го правя. Просто искам да мога да върна времето назад. Да мога да поправя нещата. Но не мога. Знам, че няма начин и това ме кара да заплача, но очите ми са сухи и аз не мога да направя нищо, за да заплача. Не са ми останали сълзи. Вече 7 месеца правя всичко механично. Не знам защо стана така. Бях изключително глупава и това съсипа живота ми. Развалих си оценките. Също и отношенията с най-близките ми хора. проятелките ми се опитват да ме разберат, особено Криси. Благодарна съм ѝ за това.

Но въпреки проблемите ми тези, които наистина държат на мен не се отказаха от това, в което съм се се превърнала. Помагат ми да се задържа цяла, защото без тях ще се разпадна. Благодаря ви толкова много за подкрепата!

^^ Кристи № 2